БЕШЕ

Пьотр Вегин

превод: Найден Вълчев

Ти носеше люляк и този
твой смях бе такъв чурулик,
че даже и сивите прози
превръщаше в шеметен миг.

Но как, от коя ли кутия
подобно на копче ти сне
и как помежду ни заши я
двубуквена думата “не”?

Сега да те срещна - далече,
далече ще бъда, ще бъда такъв,
че няма синкопа сърдечен
да блъсне ехтящата кръв,

че оня миг днес е зачеркнат,
затрупан е празникът къс
и свети студен - като черква
със сринат от черквата кръст.