Пьотр Вегин

Пьотр Викторович Вегин (21.07.1939, Ростов на Дон, Русия - 10.08.2007, Лос Анджелис, САЩ) е руски поет. Роден в семейство на арменец и рускиня. Има средно образование. Печата от 1958 г. Първият му сборник със стихове излиза през 1964 г. Член на писателите на СССР от 1969 г. Живее в Москва от 1963 г. Според Аршак Тер-Маркарян Вегин взема псевдонима си от разпространените по това време български цигари „Вега”. В съветско време издава книгите със стихове „Притяжение” (1964), „Винтовая лестница” (1968), „Переплыви Лету” (1973), „Лет лебединый” (1974); „Зимняя почта” (1978), „Над крышами” (1979); „Созвездие Отца и Матери” (1981); „Вальс деревенской луны” (1983); „Серебро” (1984); „Избранное” (1986); „Мастерская” (1989); „Раненая роза (1989); „Катины секреты” (стихове за деца, 1989); „Каменные колокола” (1989). Емигрира в САЩ (септември 1989), там работи в университети, като редактор на ежеседмичника „Панорама”, главен редактор на „Контакт”, работи и във в. „Правда - руска и американска” (14 броя, 2003). В САЩ публикува две книги - една с мемоари „Опрокинутый Олимп” (2000) и една със стихове - „Блюзы для бога” (нови стихотворения, 2002). Занимава се и с живопис, превежда поети от САЩ, Латвия, Армения, Украйна, Грузия, Литва и др. В последните години от живота си издава алманаха „Зеркало” и подготвя за издаване Антология на поезията. През 2006 г. става голям пожар в апартамента му, в който са унищожени всичките му архиви. Умира скоро след това. Погребан в Лос Анджелис - в гробището на Бялата църква на Холивудските хълмове.


Публикации:


Поезия:

БЕШЕ/ превод: Найден Вълчев/ брой 45 ноември 2012