ОТОКАР БРЖЕЗИНА

превод: Литературен свят

Вацлав Йебави, известен в целия свят под псевдонима Отокар Бржезина (13 септември 1865 - 25 март 1929), бъдещият гениален поет, мистик и философ, се родил в малкото село Початки в Източна Чехия, в семейството на обикновен обущар.

Никой не очаквал, че именно той ще стане най-известния поет на чешкия символизъм. Бъдещият поет завършил средно училище в град Телч на границата на Чехия и Моравия и започнал да се подготвя за учителска професия.

Стиховете, които писал по онова време, били посредствени - лирика, вдъхновена от творчеството на популярния тогава чешки поет Витезслав Халек.

Освен стихове, Бржезина се опитвал да пише кратки хумористични очерци за различни вестници и списания, написал няколко новели и дори обширен роман, но нито едно от тези произведения не привлякло особено внимание.

Големият прелом в живота на поета настъпил през 1890 г. През февруари, в продължение на четири дни починали неговите родители. Отокар Бржезина се уединил напълно. Той не напускал Нова Ржиша и си кореспондирал само с Анна Памрова, продължавайки да работи над романа. Но когато го завършил през 1892 г., книгоиздателите отказали да го публикуват.

Съдбата на романа престанала да интересува автора, тъй като през лятото на 1892 г. по време на лятната ваканция настъпил вторият прелом в живота му, отнасящ се и до творчеството му.

Под влияние на стиховете на френския поет Шарл Бодлер той започнал да пише съвсем нова поезия - отлични символистични стихове, вдъхновени от мистиката и християнската философия.

Такива стихове дотогава никой не бил писал на чешки. Веднага първият му сборник, наречен „Тайнствени далечини” предизвикал небивал интерес сред читателите и критиката.

Преобладаващото настроение в сборника е смътната тъга, тревога и печал, отразяващи символистичната отчужденост от живота, опитът да се погледне в тайнственото, да се слее с Непознатото и да го въплъти в музиката на думите.

Във втората си книга, „Разсъмване на запад” (1896), поетът успял да преодолее песимизма и отчаянието, които се сменят с надежда и радост, предвещавайки светлата интонация на трите му следващи книги.

Парадоксът в заглавието на втория сборник е в основата и на третата му книга „Ветрове от полюсите” (1897) - възторжен химн на великата и мощна хармония на Космоса.

Лайтмотив на четвъртия му сборник „Строители на храмове” (1899) е съзиданието. В центъра на книгата е символът на града - обобщен израз на битието, което строят хиляди и хиляди поколения.

Последният сборник от петокнижието му - „Ръце” (1901) изразява трагедията и същевременно величието на човека, осъзнал собственото си несъвършенство. Символиката, свързана с космическото устройство на битието, тясно свързва творчеството на Бржезина с руския модернизъм (соларният култ, намерил отражение във „Ветрове от полюсите” до голяма степен предугажда поетиката на К. Д. Балмонт (3 юни 1867 - 24 декември 1942) в сборниците му „Горящи сгради” (1900) и „Ще бъдем като слънце”).

Но по онова време той вече бил широко известен. Въпреки, че останал изключително скромен и непретенциозен човек. За стиховете си няколко пъти получавал държавна награда, но всички пари, които били свързани с нея, винаги давал на благотворителни организации, а самият той живял само със скромната си заплата на учител в основно училище в моравския град Яромержице, където се преселил през 1901 г.

В същата 1901 г. се запознал с отличния чешки скулптор и график Франтишек Билек, който станал негов приятел за цял живот и илюстрирал изданията на всичките му книги.

Бржезина се опитвал да избягва вниманието на обществото. През 1923 г. отказал да стане почетен професор на университета в моравския град Бърно, а през 1929 г. се отнесъл напълно равнодушно към званието почетен професор от пражкия философски факултет.

През 1929 г. била издигната кандидатурата му за Нобелова награда и само неочакваната кончина на поета през март 1929 г. попречила Бржезина да стане първият й чешки лауреат.

Бржезина станал още приживе своего рода символ на духовната литература. За него често пишели в списанията и дори се появили няколко анекдота.

В заключение може да се посочи един от тях, който по-късно разказвали и за други писатели, но нито един от тях той не характеризирал толкова точно, както Отокар Бржезина.

Да се види в началото на двадесети век цепелин било голяма сензация. И веднъж цепелин прелетял над селото, в което живеел Бржезина.

Всички изтичали да видят чудото на техниката, но внезапно един от почитателите на Бржезина забелязал поета, вървящ по пътя и гледащ надолу.

Той му казал: «Маестро, вижте, там лети цепелин!», но поетът, без да вдигне очи, му отговорил: «Благодаря, мога да си го представя!»

(със съкращения)


http://czech-info.ru/; по материали на www.radio.cz/ru