Отокар Бржезина

Отокар Бржезина (Otokar Brezina, псевдоним на Вацлав Йебави, Vaclav Jebavy), чешки поет-символист и философ, е роден на 13.09. 1868 г. в село Початки, Източна Чехия в семейство на обущар. Завършва средно училище в град Телч. Работи като учител. От 1901 г. живее в град Яромержице. Почетен доктор на Карловия университет в Прага (1919). Член на Чехословашката академия (1919). През 1923 г. отказва да стане почетен професор на университета в моравския град Бърно. През 1925 г. прекъсва преподаването, което разглежда като „неизбежно зло”. Носител на Националната награда за литература (1928), която предава на благотворителна организация за подкрепа на начинаещи литератори. Два пъти - през 1924 и 1928 г. е номиниран за Нобелова награда, но не я получава. Ранното му творчество (от 1892) е символистично. Автор на поетичните книги „Тайнствени далечини” (1895), „Разсъмване на запад” (1986), „Ветрове от полюсите” (1897), „Строители на храмoве” (1899), „Ръце” (1901), „Химни” (1917). Издава и сборник с философски есета - „Музика на изворите” (1903, 1919). Умира на 25.03. 1929 г. в град Яромержице, Моравия.


Публикации:


Поезия:

МОЯТА МАЙКА/ превод: Пенчо Симов/ брой 45 ноември 2012

О, СИЛА ОТ ЕКСТАЗ И СЪНИЩА…/ превод: Жоржета Чолакова/ брой 124 януари 2020


За Отокар Бржезина:

ОТОКАР БРЖЕЗИНА/ брой 45 ноември 2012