БИТИЕТО НА ПОЕЗИЯТА

Роман Кисьов

През последните години на българския книжен пазар се появиха не малко книги на македонски писатели и поети, които очертаваха пред българския читател все по-пълно картината на съвременната македонска литература. Трябва да се признае, обаче, че в тази картина все още съществуват бели петна, от които най-голямото (до този момент) е името на Ефтим Клетников - едно от най-ярките и самобитни имена в съвременната македонска поезия. С мощното си присъствие още от 70-те години на миналия век този изключителен поет не само дообогатява поетичната традиция, но разширява хоризонта на македонската поезия и дори бележи нов етап в нейното развитие, като оказва силно влияние върху следващите поколения, търсещи нови изразни средства. Но като всяка голяма поезия и поезията на Ефтим Клетников отдавна е надхвърлила регионалните граници, понеже, освен че е модерна и сугестивна като форма, тя е универсална по съдържание, въвеждайки читателя в тайните на Битието. Това е поезия, в която се съединяват макро и микро-космосът, миналото, настоящето и бъдещето, мигът и вечността, скритото и явното; поезия-медиатор между световете и измеренията, както извън, така и в природата на Човека… Това е поезия на Целостта, както я определя  македонският академик Георги Старделов. „…в поезията на Ефтим Клетников кажи-речи по един невидим начин са се смесили подземните, земните и небесните карти, онова негово Всичко във Всичко” - казва Старделов. Поезията на Клетников се изплъзва от всеки опит за определение… Това е поезия, носеща белезите на мистичното и метафизичното, на сакралното и религиозното… Затова Старделов пише следното: „Рядко при който и да е наш поет поезията е толкова смирена, молитвена, съзерцателна, без каквато и да е било патетика; никъде в македонската поезия не царуват толкова покоят, молитвеността, както в стиховете на Клетников”.  И все пак, въпреки че религиозният елемент в тази поезия е важен и основен в нея, тя трудно би се ограничила само с него, но напротив - именно чрез този елемент и чрез това съзнание у поета тя разширява своите предели отвъд видимото и рационалното, като достига до началата, архетипите на Битието, до неговия Извор… Това е същият Извор, от който непрестанно черпи води и битието на Поезията - истинската и непреходната… От този Извор се напоява и поезията на Клетников. В едно мое стихотворение, което му посветих, аз  се опитах да дам поетично определение на неговата поезия, като я нарекох „тайнствена утроба”, в която „колкото по-навътре се влиза, толкова по-светло става… А в дъното на светлината - Светлина… И в тази Светлина - кладенец бездънен на Тайната. В нейните тихи, сияйни води плува прозрачната Риба на Бога”…  Да, като че ли в цялата поезия на Ефтим Клетников се чувства тайнственото присъствие на Бог, което осветява и най-тъмните и страшни бездни на човешката болка и екзистенциална скръб; присъствие, което пази нежната ядка на битието ни „от напора див на простора и времето” - както пише поетът в стихотворението „Този вятър космичен”… Присъствие, което помага да се изкачи „камъка на болката, / та сърцето да забрави за своята тежест / и да запее разтворено / във синьото лице на Бога!” („Всичко има своя бездна”)… Присъствие, което сътворява „Новото Небе” и „Новата Земя”, където поетът (както е в стихотворението „Подарък”), като подарък от Твореца, е облечен в детски лик…
Можем уверено да кажем, че поезията на Ефтим Клетников се родее с тази на Хьолдерлин и Рилке, за които Поезията е откриване, улавяне и пресъздаване на знаците на Бога; Поезията е вградена в законите на Божествената Реч; Езикът на Поезията е Езикът на Бога… Така чрез Битието на Поезията се разкрива Поетиката на Битието…
Поезията на Ефтим Клетников е архетипна, но не архаична… Напротив, тя е модерна, въпреки (а може би точно поради това) че се отделя и противопоставя на днешното време и днешното отношение към поетическото слово. И няма да е никак пресилено, ако кажа, че поезията на Ефтим Клетников е визионерска, пророческа.
Книгата “Кладенец на битието” е подбор от най-доброто в неговата поезия, като я представя максимално пълно от гледна точка на нейните етапи и развитие - от първата книга на поета до днес. Принципът на съставителство е хронологичен, като аз, в качеството си на съставител и преводач, съм се придържал почти максимално до подбора на автора в оригинала на “Кладенец на битието” (1999), запазвайки нейната композиционна “арматура” и включвайки най-ярките творби от избора на поета, допълвайки го с цикъл по-нови стихотворения от предпоследната негова поетична книга „Неизразимо”, от 2008 г. Книгата е композирана така, че да се акцентира на най-характерното за тази поезия: Целостта и многообразните вариации и нюанси, обогатяващи основните теми в нея.


* Текстът е предговор към книгата с избрани стихотворения от Ефтим Клетников „Кладенец на битието” (издателство „Балкани”, София, 2010; подбор и превод Роман Кисьов)