БАЛАДА ЗА ВРАБЕЦА
БАЛАДА ЗА ВРАБЕЦА
Сред дола поточето замръзнало,
в леден сън притворило очи.
Ала на врабеца му омръзнало
цяла зима сгушен да мълчи.
Хвръкнал над поточето и весело
изчирикал своето: Джив-джив!
Надалече, нашироко се понесло:
Аз съм жив. Аз съм жив.
Що за смелост, що за дързост врабчова!
Зимата със ледени ръце
пропълзяла зла и сграбчила
на врабеца малкото сърце.
Страшна зима. Що ли сторило
срещу нея врабчовото “джив”.
А в дола поточето повторило:
Аз съм жив! Аз съм жив!
ШЕЙНАТА
“Велосипедът цяло лято
не се ли налудя навън?”
В мазето охкаше шейната
и двора виждаше насън.
“Ще дойде ли отново зима
с пързалки весели и смях?
От всичко лошо най-тежи ми,
наместо сняг
да пада прах.”
Не спря шейната да мърмори,
додето дворът побеля.
И тя се устреми нагоре,
прескочи всички стъпала.
С кого се срещна, не огледа -
такава радост я обзе.
А смъкваха велосипеда
надолу в прашното мазе.
В ЗООПАРКА
Гледа лъвчето
със изненада:
нещо бяло
от небето пада.
Лъвчето разтърсва
снежна грива -
тръпка мразовита
го побива.
Бързо лъвчето
се гушна в мама,
стопли се във скута й,
задряма.
И сънува,
от мечти обзето:
пясък жълт
се сипе от небето.
ЛЯТНА ВИХРУШКА
Сред спокоен ден ни изненада -
с триста свирки свирна на площада,
прах и шума вдигна над земята,
затанцува, фусти заразмята,
завъртя се лудо на пети,
блъсна се в прозорци и врати,
между нас се втурна любопитна,
топката ни сграбчи, па я ритна…
За минута-две се налудя,
пак подсвирна и не се видя.
ОБЛАК НА РЕВЕРА
Облак летен тича по небето.
Заприлича облакът на цвете.
- Татко - светкат детските очи,
на ревера си го закачи.
Таткото намръщен се обърна.
Цветето
на облак се превърна.
