Евгений Андреевич Нефьодов (Евгений Андреевич Нефёдов), руски поет, журналист, публицист и преводач, е роден на 07.09. 1946 г. в град Красний Лиман, Донецка област. Служи в съветската армия в Забайкалието. Завършва журналистика в Московския държавен университет „М. Ломоносов” (1971). Работи в районен вестник в родния си град; редактор е на областния вестник „Комсомолец Донбасса”. От 1976 г. е кореспондент на в. „Комсомольская правда” в Донбас, после е завеждащ отдел и наблюдател на същия вестник в Москва, в продължение на 5 г. е наблюдател на вестника в Чехословакия. От 1990 г. е един от създателите и ръководителите на в. „День” и „Завтра”. Автор е на над 20 книги с поезия, публицистика, литературни пародии и поетични преводи, сред които „Взлётная полоса” (1978), „Цель” (1979), „Радар” (1982), „Ничейный сад” (1995), „Но Кто-то незримый” (1996), „Рубеж” (1998), „С кем поведешься” (2000), „Свет впереди” (2001), „Говорилиада” (2003), „Соль земли славянской” (2004), „Вашими устами” (2005), „Вечный круг” (2006), „Красный Лиман” (2007), „Птенцы гнезда Бориса. Евгений о неких” (2008), „Миг абсолютного счастья” (2008), „К поэтам военной поры” (2010) и др. Член на Съюза на писателите на СССР (1978), после е секретар на Съюза на писателите на Русия, организира и ръководи секцията за хумор и сатира в него, издава вестник „Русский смех”. Лауреат на няколко руски и украински литературни награди. Академик от Петровската академия за наука и изкуство (Санкт Петербург), заместник-президент на „Землячеството на донбасовци” в Москва. Умира на 19.10.2010 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

ЕВГЕНИЙ ЗА НЯКОИ СИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 89 ноември 2016

За Евгений Нефьодов:

В ПАМЕТ НА ПОЕТА ЕВГЕНИЙ НЕФЬОДОВ/ автор: Людмила Нефьодова/ брой 44 октомври 2012