Робърт Фрост

превод: Николай Тодоров

СВЕТУЛКИ В ГРАДИНАТА

Звезди прииждат по небето горе,
жужат и светят в земните простори
светулки - те по-малки са, но горди
(и, вярно, по сърце не са звезди),
понякога като звезди се вдигат,
но роля да държат все пак не стигат.

—————————–

СПИРАНЕ КРАЙ ГОРАТА В СНЕЖНА ВЕЧЕР

   Чии гори са тези май че зная,
но неговата къща е в полята.
Той няма да ме види тук да спирам,
горите му да гледам сред снега.

   Да спра без ферма някъде наблизо,
на кончето ми чудно му се вижда,
между гори и езеро смразено,
в най-тъмната от нощите годишни.

   Звънци и грива то поклаща леко:
дали не сме се спрели по погрешка -
и само вятърът свисти и свири
в снега завихрил своята наметка.

   В гори дълбоки, чудни аз вървя,
но има още много обещания,
през много мили още до съня,
през много мили още до съня.

FIREFLIES IN THE GARDEN

Here come real stars to fill the upper skies,
And here on earth come emulating flies,
That though they never equal stars in size,
(And they were never really stars at heart)
Achieve at times a very star-like start.
Only, of course, they can’t sustain the part.

—————————–

STOPPING BY WOODS ON A SNOWY EVENING

   Whose woods these are I think I know.
His house is in the village, though;
He will not see me stopping here
To watch his woods fill up with snow.

   My little horse must think it queer
To stop without a farmhouse near
Between the woods and frozen lake
The darkest evening of the year.

   He gives his harness bells a shake
To ask if there is some mistake.
The only other sound’s the sweep
Of easy wind and downy flake.

   The woods are lovely, dark, and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.