Виктор Коротаев

превод: Георги Константинов

***

От тъгата
неспирно се браня.
Но не знам -
за какви грехове
чувствам в гърлото пареща рана,
неродени до днес
стихове.
Любовта!
Тя до мен не долита.
А във киното, с евтин билет,
гледаш луда любов до насита,
ако искаш - сто пъти подред.
Аз летял бих за нея с тачанка.
Бих вървял
срещу изстрел и щик,
бих усещал смъртта като сянка -
само нежност да зърна
за миг!…
Отминават броени години.
Аз очаквам щастливия ден.
Отминават и мойте любими…
Търсят друг - по-достоен от мен.
И ме плаши, любов, твойто идване.
Ти ще дойдеш при мен някой път
като указ за царско помилване -
пет минути
след моята смърт.