Виктор Коротаев
Виктор Вениаминович Коротаев, руски поет и прозаик, е роден на 08.01.1939 г. във Вологда. Прекарва детството си, съвпаднало с годините на войната, в село Липовица, Соколски район, Вологодска област. Пише стихове от 14-годишен. Завършва историко-филологическия факултет на Вологодския педагогически институт (1963), където се сприятелява с Василий Белов, Александър Яшин, Сергей Викулов. Работи във в. „Вологодски комсомолец”. През 1962 г. във Вологда излиза първата му книга със стихове „Изпит”, в 1965 - книгата „Светът, обичан от мен”. Завършва Висшите литературни курсове в Москва (1969-1971). От 1962 до 1991 г. издава 21 стихотворни сборници, сред които „Жребий” (1969), „Славянка” (1972), „Слънчева страна” (1975), „Привличане” (1976), „Чаша” (1978), „Тътнежи” (1980), „Прекрасно е да се родиш в Русия” (1982), „Докато звездата не залезе” (1982), „Вечен огън” (1984), „Трета сирена” (1987), „Светиня” (1988), „Единство” (1991). В периода 1973-1978 г. ръководи Вологодската писателска организация. Дълги години е член на редколегията на сп. „Север”. Провежда около 5000 творчески срещи с читатели. Предшественици и съратници на поета са Александър Яшин, Анатолий Передреев, Алексей Прасолов, Николай Рубцов, Юрий Кузнецов, Александър Романов. В поезията си продължава традицията на Лермонтов, Есенин, Рубцов. Главна тема в творчеството му е любовта към Русия, гражданския дълг на поета към родината, поезията, съдбата на народа, темата за природата. Поезията му е близка до народната песен и романса. През 1991 г. издава документална книга за последните години на поета Николай Рубцов. По стиховете му са създадени песни. Автор е и на две книги с разкази „Среща: Повести и разкази” (1978) и „Стояли два бора” (1984), както и на пиесата „Женска логика”. Член на СП на СССР (1965). В периода 1992-1997 г. ръководи издателска фирма „Вестник”, публикувала около 30 книги. Лауреат на литературните награди „Александър Яшин”, „Николай Островски”, „Александър Фадеев” (1973, за поемата „Славянка”). Награден с орден (1989). Заслужил работник на културата на РФ. Умира на 18.5.1997 г. във Вологда, където му е издигнат паметник. На български е превеждан през 70-те г. на миналия век от Валентина Радинска, Георги Константинов, Славчо Донков и др.
Публикации:
Поезия:
ОТ ТЪГАТА НЕСПИРНО СЕ БРАНЯ…/ превод: Георги Константинов/ брой 44 октомври 2012
За Виктор Коротаев:
