ГАБРОВСКОТО ДЖУДЖЕ
превод: Татяна Любенова
ГАБРОВСКОТО ДЖУДЖЕ
След нощна трапеза в Плевен с моя български приятел Хинко Георгиев, заминахме за столицата на смеха - в знаменития на Балканите град Габрово слънчевите лъчи едва докосваха снежните върхове. Тъкмо влязохме в кабинета на главния редактор, който важно седеше в креслото си, като на трон, и ми се прииска да си пийна прясна водица. Гарафата настойчиво ме викаше от масата и аз, поздравявайки домакина, си налях чаша изворна влага и звучно я обърнах. О, Господи! Това било не вода, а сливова ракия, седемдесет градусова! Тутакси ме преряза! И за да не се опозоря пред високият журналистически началник, веднага започнах да търся място, където мога да се освободя от изгарящата гръкляна ми силна спиртна напитка. И, разтваряйки вратата на кабинета, прикривайки с ръка устата си, побягнах по дългия коридор и намерих тоалетната. Разбира се, досетил се беше редакторът къде така стремително съм изчезнал и когато се върнах облекчен, той стана от царственото си място и аз видях, че той ми е до пояс даже с изправени плещи и изглеждах като богатир.
Този епизод са запомнили българите и вече след това, когато се върнахме в хотела, дълго-дълго се смяхме… Макар и веднъж в живота си, аз се почувствах голям и висок…
21 февруари 2010
—————————–
АВТОГРАФ
Никога не съм събирал автографи. Общувал съм с велики и водещи писатели, но скромничех - никога не помолих… Грижливо пазя с добри напътствия томовете на Михаил Шолохов, на моите скъпи учители - Анатолий Калинин, народния поет Виктор Боков, побратимите Борисов Куликов и Примеров, знаменития словотворец и философ Владимир Цибин и много други майстори на родната литература.
Уморен, аз се връщах у дома от “Литературна Русия”. Около метрото на Цветния булевард буквално се сблъсках с поета, бивш главен редактор на списание “Съвременник”, Сергей Викулов. Мъдрец. Забележителният човек можеше още дълго да служи, но той отстъпи навреме път на младия и талантлив поет и публицист Станислав Куняев.
И правилно постъпи! Списанието стана най-доброто в Русия!…
С настойчив поглед Сергей Викулов ме спря.
- Аршак, това е за вас, за спомен! - И ми протегна сборник стихове в твърда подвързия.
Вече в електричката прочетох напътствията на стария поет. И сърцето ми потръпна!… Сякаш той бе предчувствал и ми подари последната си книга месец преди да се пресели във вечността!…
24 март 2011
—————————–
БРАТСКА ОБИЧ
Вкоренила се е легендата за крепката кавказка дружба, където джигитите стоят един зад друг като планина. Но в нашите трудни времена, когато внезапно рухват традициите и морала, за съжаление, за това човешко качество започнахме да забравяме! Затова ми се иска да разкажа за удивителната обич на братовчеда на известния руски поет Вячеслав Богданов, с който съм учил в Литературния институт в началото на 80-те години, рижавият като месец август и по уралски щедър Виктор Михайлович Сошин, живеещ сега в град Митишчи.
Всевишният щедро го е надарил с талант. Той е прекрасен поет, отлично владее перото, умен политик, забележително организира литературни мероприятия в родината на своя братовчед, където, благодарение на него, се провеждат всяка година в село Мордово, Тамбовска област, и се връчва наградата “Светунец” на талантливи поети и прозаици, а на входа на музея ги приветства бронзовият бюст на Вячеслав Богданов. Откъде той намираше сили и средства, един Бог знае, но обичта му към неговия братовчед е очевидна!…
4 януари 2005
