ПАРТИТУРА ЗА СИНЕВА

Магдалена Бояджиева

ПАРТИТУРА ЗА СИНЕВА

Няма нищо в душата ми
освен облаци -
бели облаци,
изумително бели и плавни,
в паметна тишина -
звук на птица,
лятно безвремие,
симфония за крила
в не(равно)делен следобед -
партитура за синева…


ЛОЗОВИ ЛАСТАРИ

Ресници дълги спусна лятото -
ластарите зелени на лозите.
Узрява гроздето и свети като злато
от слънчевите пазви на асмите.

И в сянката на спящия следобед,
една пчела с хоботче от цветя,
отпи от виното на спомен,
с ухание на билки и трева.

Зелените мустачки на лозата
са любопитни пипалца -
един внезапен скакалец
се взира в мен и във стиха.


ПАРАЛЕЛНО ПРИСЪСТВИЕ

Бях на крачка от теб в онзи пролетен ден
с разцъфтели от обич дървета.
Бях пчела със душа от нектар и жена,
с аромат на зелени полета.

Бях с душа на поет в шестоъгълен свят,
архитект на небесни алеи.
Имах дом, построен от уханни цветя,
светъл храм на красиви идеи.

Безутешно отекваха в здрача
стъпките ти безпътни.
И се спускаше лепкав мрак
като прилеп безплътен.

Нощем чувам даже дъха ти
в паралелното време.
Чувам ударите в сърцето ти
да отекват във мене.

Ти си само на крачка от мен -
в спомените на друг.
Всички лястовици при теб
имат проекция тук.

Всяка пролет те ще се връщат
и над мен ще кръжат.
А при теб ще остават гнездата им,
някъде там… отвъд.