ПАЛАТКА - НАМЕСТО ПОКРИВ…

Даниела Радева

***

Палатката - наместо покрив,
ръката ти - легло,
косата ми - небе,
а в него - птица:
копнежът
да се приютим
един във друг.
Играем
на удавник
и спасител
в истинско море,
без да знаем,
че съдбата си
бележим.
Давеща се
утре ще съм аз
в къщата без покрив,
в леглото без ръка,
с небе без птици.
Като камъче
в пресъхнала река.


***

Сине мой,
в детството златокосо
не яздих бързи коне,
за да мога днес
с тебе да тичам.

Но тревата под мен
плете дълги зелени
камшици.

Удрям с тях
по конете -
в тишината без теб.


ЛЮБОВ

На разпети петък
прошка искам
за несторен грях.
Запалена свещица,
държа те във ръка.
Пламъкът
достига думите,
които не изричам -
нестинарки в първи танц -
и настървено
отнема
крехкия им глас.

Русите ми плитки
в ритъма
на жертвено хоро
обвиват
олтара, който се поклаща
овъглен…

Колко дълго
ще догаря
тази свещ…