Величка Настрадинова

Виждали ли сте портрет на мадам Помпадур? Аз бях разочарована. Чела съм, че била красавица, която управлявала Франция вместо краля, защото била по-умна от него. Е, колко е била умна не личи от портрета, но… там се вижда една пухкава дама, която днес не би направила впечатление. Още повече, че била нисичка. Тя измислила високите токове. Сред днешните тънки и дълги красавици щеше да се изгуби. Вкусовете се менят. Когато разглеждах портретите на знаменити красавици, установих, че в нашето време за хубавица ще мине само Диана Поатие. И тя - любимка на френски крал. Но в сравнение с мадам Помпадур - неизвестна.
А тази мадам май „си е чинела парата”, както казват шопите. Иначе нямаше да влезе в историята.
И какво? - Да си стои.
А нашата мадам Помпадур бе наречена така от учениците си. Това е голяма похвала, като се има предвид, че другите учители са титулувани Суека, Заплеса, Кикимората, Мулето, Квачката и тем подобни.
Това прозвище мадам Помпадур си е заслужила с великосветско държание.
Тя влиза в час, величествено се настанява и задава въпроса дали някои би желал да припомни какво са учили досега. Винаги има желаещи. Чест е за учениците да са добри по нейните предмети. А предметите са внушително количество: немски език (и то - в немско училище, дето преподават „хасъл” немци, както се изразил Вазов), френски език, история, физика, математика…
Абе, тая жена колко факултета е завършила?
Колкото трябва.
Важно е, че при нея пропуски няма и всички се гордеят, че са й били ученици. И изтъкват колко странични знания са получили в часовете й.
Когато се случи някой учител да отсъства внезапно, тя спокойно поема часовете му - география, химия… каквото трябва. И тъй като нейните уроци винаги са по-интересни от тези на титулярите, учителите са притеснени, а директорът - безгрижен. Няма нужда да търси заместници. За учениците - радост и веселие.
Това - добре. Но дошли други времена. Немското училище било закрито. Защото немците са врагове и фашисти. Ама, че там имало някакви си Гьоте, Шилер, дори Маркс и Енгелс… Не, не, не! Маркс и Енгелс са били евреи. Щото ние не сме расисти. Ами какви сме, щом заради един Хитлер отхвърлихме цялата вековна немска култура?
Я по-тихо, че… Че може да ти се случат разни случки. После ще питат: „Абе, къде изчезна тоя… (или тая)?”.
Кротко. И слушайте какво говорят братушките. Добре, бе, добре.
Мадам Помпадур отишла да преподава предметите си в друго училище. Нормално.
Преподава си царствено и безгрешно.
Но злите съмнения не изчезват ей-така. Ходят слухове, че някога нея я ухажвал не кой да е, а… Ооо! Ама самият той! Да, бе! Тя затова ли не е женена?
През социализма да не си женен било съмнително. А в какво се съмнявали важните другари, не е изяснено досега. Просто, въпросният субект не се вписва в колектива.
Може би някой е подхвърлил дума, може би й е дошло времето… Тя се омъжила за един много мил и приятен човек, фармацевт. Край на съмненията. Семейство. Очакват се от тях умни и много възпитани деца.
Не се получило. След три години те се разделили по взаимно съгласие и така си останали - разделени, в добро съгласие, но не - в един дом. Щото в дома на фармацевта заповядвала майката и точно тя била причината за развода. Имала въпроси: каква е тая жена, дето не готви, не пере, не чисти, не ражда?…
- Не е слугиня - отвърнала мадам Помпадур.
Тя намирала начин да живее и да изглежда добре и без да се преструва на примерна домакиня.
Заниманията край писмената маса й били по-драги от тези край кухненската.
Тогава тя работела над труд, който бил признат за принос и включен в академичното издание на българската история.
Тя се занимала необикновено задълбочено със Западното българско царство, с Комитопулите, сиреч синовете на Комит Никола - цар Самуил и братята му Давид, Моисей и Арон.
Вече било установено, че след като ромеите пленили престолонаследниците Борис и Роман, четиримата братя тръгнали към столицата Преслав, но когато се разбрало, че Борис и Роман са избягали от Византион, те се върнали.
Защо? Ако са искали да завземат трона, те са били по-силните.
Но те зачели законните наследници, синовете на цар Петър. Защо?
Тя се позовавала на средновековното българско право на Първото царство.
През Второто болярите избирали царя.
В Първото господствал родът Дуло. За съвсем кратко сменен от рода Вокил.
Но Дуло бил ханският, по-късно царският род.
Тя разглеждала значението на титлата „комис” или „комит”. На тази титла имали право само лица от царския род. Следователно, Комит Никола не е бил просто управител на Западна България, а потомък на някой от синовете на княз Борис и поради това комитопулите са имали законни права над престола.
Много сериозно изследване, базирано върху българското средновековно право.
Аз пък съвсем несериозно се заинтересувах от титлата комис, комит. Стотици години след това българите стават комити, воеводи.
И хич не им идва на ум, че „комит” е равно на френското compt (произнася се конт) - граф.
Комит се е видоизменило и като къмет. Разбрахте ли сега какви са нашите кметове - графове, едва ли не! А кметиците са „графици”. Смейте се, ако щете, но така пише в първия превод на „Многострадална Геновева” - „Графицата излазя из пещерята”…
Хайде, стига съм ви просвещавала, че ще станете много умни, пък сега нали е много умно да се изтъква, че българите са прости и затова им е слаба държавата - „прост народ - слаба държава”.
Някому е из-год-но!
Та, да внимаваме!
Ами! И да внимаваме, и да не внимаваме, все това.
Аз да си следя героинята, че много се отплеснах.
Тази учителка била истинска и отгледала цяла генерация просветени българи. Между тях - един председател на Народното събрание (в по-късни години), две професорки…
Учениците й я обожавали и я посещавали, когато могат. Тогава тя нямала телефон. Това уредче не се давало на кого да е, а сам човек с телефон било истинска рядкост.
Бившите ученици пристигали без предизвестие, но никога не я заварили по халат и чехли.
Тя ги приемала с изрядната си прическа, костюм, чудесни блузи с бяла бродерия, обувки на висок ток и подходящи бижута.
Те се съветвали с нея. Тя никога не ги разочаровала.
Веднъж едната от професорките, която научавала от нея много точни и неизвестни факти (те й служели в работата) се осмелила да я запита вярно ли е, че някога си я ухажвал… Е, тоя мъж е толкова важен, че няма да му спомена името. Та, вярно ли е? Мадам Помпадур се усмихнала и заявила:
- Да. Но аз си казвах: „Ах, колко е стар!” А той не бил стар. Само на шестдесет и две години.
Професорката начаса схванала, че сега, когато мадам Помпадур навярно е преминала годините му, те не й се виждат много.
Бившата ученичка се опитала да уточни за себе си каква е възрастта на мадам Помпадур и не успяла. Тя все си изглеждала същата. Може би малко побледняла. Дали не е носела грим? Никога. Това е под нейното достойнство.
Да се гримират актрисите и… и жени, които не харесват собствения си облик.
Мадам Помпадур обитавала етаж от хубава къща. Наследствена. Неин и на сестра й.
Сестрата била омъжена в София и в нейната половина имало квартиранти, насилствено настанени, но законно.
Такъв бил законът и не ме карайте постоянно да обяснявам. Досадно е.
Квартирантите ги командвал, разпределял, премествал, някакъв Жилфонд. Жилищен фонд, ясно ли е?
На Жилфонд нещо му прещракало, та сменил квартирантите. Естествено без да пита ни сестра й, ни - нея. И се настанили едни изчадия, от онези, заради които думата „селянин” стана ругателна. Да сте чули някой по света, като обижда някого да му вика: „Ти бе, фермер такъв!”, „Вилажоа” и тем подобни?
Само България отгледа този род люде.
Квартирантите почнали да притесняват мадам Помпадур по всевъзможни начини - мръсотия, викове, запушена тоалетна, отмъкнати електрически крушки от стълбището…
Тя не възразявала. Не желаела да влиза в конфликт с подобни хора.
А те искали. Първо - уж неволно, после - нарочно, накрая - съвсем настъпателно.
Главата на семейството се издигал по профсъюзна линия и по някое време решил, че му трябва повече жилищна площ. Видял, че колегите му живеят на по-широка нога и взел да действа.
Докладни записки, рапорти, доноси…
Как може една стара буржоазка да се разполага в цял половин етаж? А той с три деца…
Писал жалби, молби, доноси и искал да завземе още по-голяма част от жилището й. На нея повече от една стая не й се полага. Сама е.
Голям грях.
По някое време усилията му се увенчали с някаква съмнителна заповед за освобождаване на заеманата от старата буржоазка площ.
Мадам Помпадур по това време била болна. Лежала. Иначе начаса трябвало да си обере крушите (според квартиранта). Болестта навярно била сериозна, защото сестра й дошла да я гледа, а участъковата лекарка пристигала всеки ден. Предлагала болнично лечение. Може би не е било необходимо, но тя горката не била наясно с диагнозата, а за толкова болни била длъжна да се грижи и да ги обикаля пеш и придружена от медицинската сестра.
Болница? Стая с пет легла и още четири страдалци? Не! - Любезно и непоколебимо заявила мадам Помпадур.
И тъй, тя боледувала, бившите й ученици я посещавали и я окуражавали да оздравее, а квартирантите я кълнели на висок глас дано пукне.
В такава „приятна” обстановка при нея дошла една бивша ученичка, вече известна архитектка, заварила я подпряна на възглавници, видимо страдаща, но пак облечена в прекрасна бяла блуза, с прическа, с подходящи накити.
Сестрата на мадам била много мила, старала се и да облекчи болната, и да обгърне с внимание скъпата гостенка.
Мадам Помпадур пак била на ниво, подхванала разговор на тема, близка до интересите на архитектката.
Когато се зачули обичайните крясъци и клетви, се постарала да ги подмине с пренебрежение, но гостенката се заинтересувала и била осветлена в общи линии. Тя се възмутила.
- Не е правомерно. Може да се ограничи площта, но не и да се сведе до описаното в този, издаден не от оторизираните служби документ. Мъжът ми е адвокат, ще го помоля да се заеме с вашия случай.
- И доколко ще ме ограничат? - се усмихнала горчиво болната. - До 30, 50 квадрата. Човешкото тяло може да бъде побрано и в кутия 1 кв. м. на 2, но душата, душата има нужда от простор. Затова са строени тези пищни, обширни палати, тези величествени, високи катедрали. Душата е много по-голяма от тялото и когато я затворят на тясно, страда. Този нещастен български народ, който бе принуден да напусне спокойните си къщи с дворове, натикан в някакви панелни недоразумения, се разболя от притеснение. Появи се злост. Душата на нацията боледува. Аз не се надявам, че ще оздравея. Гангрената се е задълбочила премного. Не виждам спасение.
Архитектката я уверила, че поне в този случай има изход и мъжът й ще го намери. Помолила я да запази неизменното си спокойствие и обещала да донесе добри новини още през идващата седмица.
Когато донесла добрите известия, заварила погребение.
Една нощ голямата душа тихо напуснала тялото си и навярно е намерила убежище. Приютила се е някъде там, из грандиозните зали, обитавани някога от маркиза Помпадур.