СРЕЩА

Димитрина Равалиева

Твоята бяла ръка на прозореца -
сякаш чайка си чисти перата.
Сила нямам да тръгна нагоре.
Сила нямаш да ме отпратиш.

До вратата. Врязана в ъгъла,
сякаш всеки миг ще си ида,
ще те слушам. „А по-нататък?”,
ще ти кажа. Наум: „Свиден, свиден…”

Ще удари часовникът осем.
Час - търкулната гривна златна.
Дълги - сенките ни ще се кръстосат
над изронената площадка.

Зеленясалите огради
хлъзгаво ще ме изпратят.
И когато завивам зад ъгъла,
ще затваряш зад мен вратата си.