УНИЖЕНИЕТО

Васил Добрев

То е всеобщо. Унижена е държавата, унижено е семейството, унижена е личността. За съжаление все още се чува: „Всяко чудо за три дни…” Но минават дни, години, нови дни, години - надежда не иде, промяна няма.
Робско племе. Търпи и лицемерно се моли и все очаква спасение от нейде… А спасение без труд и ум, без усилия и битки няма. Унизително и оскърбително е.
Всеки, грабнал кокала, ни го гложди, ни го ръфа, но го държи яко. Озърта се за нов, подхвърлят ли му - грабва и за другиго не мисли. А безброй и кокал нямат, няма и да имат. Най-окаяните само се оглеждат, вдигат рамене, лазейки… Кой е почитал някога лазещия, блюдолизеца, мазника? Край позорния стълб са оставали презрени и от най-низшите!
А сме човеци, търсим място в хорския, човешкия стандарт, все за човещина говорим.
В тез модерни времена за свободолюбие говорим. Празници безброй се отварят, а душата все по-бедна става. Самоуважението го няма, самоусъвършенстването и то е непознато вече. Да славим унижението! Натиск невиждан, неспирен - натиск върху сърцето.
Как ли издържат сърцата ни?


В. „Полемика”, брой 39, 1-6.10. 1995 г.