Мустай Карим

превод: Литературен свят

*
Езикът винаги се върти около болния зъб, ако болката не спира.

*
Постъпвайте така, че да не ви е съвестно и срамно утре, след десет години, след сто години.

*
В древността казвали: „Мъдър е онзи, който не само изрича мъдри думи, но и умее да слуша глупавите думи на неразумните и да си прави умни изводи”.

*
Изживял живота си и учейки за живота от книгите, стигнах до извода: много рисковано е да се нарушава естественото течение на живота. Животът трябва да следва своя ход. В него има полети, има и падения. Но не можем да си поставяме задачата да променим живота за броени години.

*
Вечни са нравствените ценности, те не са измислени от нас. Това са честта, съвестта, верността. Нека не се страхуваме от силните думи - привързаността и любовта към Родината, чувството за родната земя. Личността не е цялостна, ако липсва едно от тези качества. Но най-голямата ценност на човека е вътрешната му свобода. На нея никой не може да посегне. Няма да бъда жив винаги, но вътрешната свобода помага да се оцелее. Критерият за вътрешната свобода е правдивостта.

*
Ситият живот често ражда ленивост на мисълта.

*
От щедра душа и водата е шербет.

*
Доброто се посява по зрънце, злото връхлита върху хората отведнъж и оставя рани задълго.

*
Според мярата на създаденото от всеки Родината му отвръща с мярата на любовта.

*
Не бих искал да бъда нито Човек на деня, нито Човек на годината. Бих искал винаги да бъда само самия себе си.

*
Голямата лъжа изглежда винаги по-правдоподобна от малката истина.

*
Както разбирам, враждата и ненавистта между хората и народите може да се организира (което сега отлично се върши от някои високо или ниско поставени политици), а любовта и приятелството е невъзможно да се организират. Те не се поддават на диктат отгоре или отвън. Те се появяват и живеят по повелята на живота и душата.

*
Мисля, че народи, които не са древни, изобщо няма. Всички, които са днес на земята, водят началото си от неизвестни за нас извори и на никого не е дадено да настоява за своето първородство…

*
Когато на един е зле, и на другия е тежко. Няма истинско благополучие и щастие само за един човек.

*
Разпознатата грешка, дори прегрешение, ако си се разплатил за тях, с времето стават твои съветници, взискателни приятели. А неразпознатите или скритите така и си остават врагове.

*
Във всеки човек има главен център, опора на духовния му свят. И според мен, най-здравата, най-надеждната опора, най-твърдата, неподдаваща се на никакви беди и несгоди, е вярата в чудото.