МОНОЛОГ – 3 част

Игор Талков

превод: Георги Ангелов

МОНОЛОГ

ШОУ-БИЗНЕС ИЛИ ИЗКУСТВО?

Не считам и не съм считал песенните си текстове и песни за високо изкуство, а себе си – за “звезда”. Занимавам се със самоизразяване, а доколко моето творчество съответства на горепосочените понятия, да съдят хората.

В последно време около мен има хора, наричащи се с модни красиви думи: мениджър, продуцент, импресарио. Всъщност всички те са бизнесмени в сферата на изкуството. Техният Бог е имотът, блясъкът, богатството. Мнозинството от тях безусловно са далече от разбирането на истинския процес на творчеството, целта на което е – високото изкуство, така както и самите понятия шоу-бизнес и изкуство са изначално диаметрално противоположни, макар и зависими едно от друго в една или друга степен.

Духовното богатство като правило е привилегия на хората, лишени от материално благополучие. Отдавайки всичките си сили за творчество, те са далеч от мисълта за уреждане на своя бит. Истинските лекари на човешките души не мислят за своите болести. Пътят им е осеян с тръни, опасен и често – неблагодарен. Техен Бог е истината.

Изкуството в чист вид е независимо, но процесът на неговото изразяване – проникването в душите и разума на хората е съпроводен с редица обстоятелства, които така или иначе са манипулирани от продавачите на изкуство, или говорейки на съвременен език, приспособим към музикалната сфера, господарите на шоу-бизнеса.

Страната на Съветите почти век се развива противно на законите на природата и логиката; всички събития, ставащи в нея, са обърнати с главата надолу и съзнанието на мнозинството е обърнато наопаки.

Шоу-бизнесът в чист вид е положително явление. Основната му задача е да намери и да разкрие таланта, да му даде възможност да се прояви, да му направи реклама, да създаде от него “звезда” и едва след това, давайки на самия талант да заработва за себе си, да печели от него.

В нашата “страна на обратното” и в тази област всичко е наопаки. Вместо така наречените мениджъри, импресарио и продуценти да търсят таланти, талантите сами са принудени да ги търсят, молейки ги за едно: да получат възможност да се изявят. Целта на съветския шоу-бизнес в дадения случай е да хване вече състоялата се “звезда”, да я изцеди докрай и максимално да се облагодетелства за нейна сметка. Стремейки се само към печалба, практиците на шоу-бизнеса са непридирчиви в избора на “звезди”, не им е до самобитността на таланта, до неговите възможности, не говоря за потребности. Понятието “душа на таланта” им е чуждо. Интересува ги едно: конюнктурата. Но тъй като културата в нашата страна се намира, за съжаление, на много ниско ниво, не е сложно да се удовлетворят конюнктурните потребности.

Значителна част от своя творчески живот загубих в пилеене на емоции по кръчмите, предлагайки най-скъпото, което имам в живота – песните си, споделяйки съкровените си мисли с дъвчеща и пиеща публика за грошове, хвърляни с “широк жест”. Виждал съм много талантливи, надарени хора, растящи в мазета и по ресторанти, пропиващи и забравящи дарбата си поради несъстоятелността на усилията и невъзможността да изразят себе си, отчаяли се, изгубили всяка надежда за успех и възможност да се изявят. Малко е сякаш това, че те не са търсени, както е на Запад, те просто никому не са нужни.

Със занаятчийство на естрадата е способен да се занимава всеки що-годе обучен изпълнител, имащ някакво понятие от музикална грамотност, ноти, умеещ чисто да вземе няколко от тях и притежаващ повече или по-малко привлекателна външност, а главно – умението да търгува със себе си. Такива занаятчии и попадат в лапите на тези от шоу-бизнеса, носейки значителна печалба на себе си и собственика. Често предприемачество от подобен род има успех, и това е естествено – от край време народът иска “хляб и зрелища”, желаейки да “изключи” от проблемите и трудностите. На това и разчитат т.нар. продуценти, опитвайки се да доказват, че хората са уморени и не искат да мислят, да променят каквото и да е в живота си, а искат да се повеселят, да им олекне. Но наблюденията ме убедиха в обратното. Далеч не всички са се уморили да мислят, и мнозина не желаят да бъдат съпричастни към този “пир по време на чума”.

Мечтая да създам “Театър за песни”, който да оказва реална помощ на начинаещи неизвестни таланти, но, за съжаление, днес сам нямам даже най-необходимото за нормална работа: качествена акустична апаратура, студия, инструменти. Не съм мениджър. Реализацията на творчеството, в това число и моето, е пряко зависима от шоу-бизнеса, но представителите му, за нещастие, не вникват за какво пея и как пея. Тяхната цел е най-изгодно да ме продадат. Но кои са те, тези загадъчни продавачи? В мнозинството си, като правило, те са бивши комсомолски работници, а как са “работили” в недалечното минало, сега вече знае цялата страна. Чевръстите комсомолци, притежаващи свръхинстинкт и опит за изиграването на непосветените, просто се прехвърлиха от една “хранилка” на друга, “преустроиха се”.

Преустроиха се комсомолските организатори,
в шоу-бизнеса се преместиха.
И един от тях свой орган
нарече фирмата си “ЛИС’С”.

(”Метаморфоза“)

През август 1988 година програма “Взгляд” ме покани за участие в концерта “Взгляд” представя” в Двореца на спорта в Лужники. Много се зарадвах: “Най-после!” Помислих си: “Поне едно предаване се осмели да покаже моите социални песни”. Концертите, както винаги, бяха безплатни, тъй като ги правеше комсомолът. Не обръщах на това никакво внимание, не се интересувах къде и при кого отиват заработените от мен пари, важното беше едно: да разширя едностранчивия образ на “чистоезерния” Талков – вече втора година обикалях из страната със социалните си песни, а хората идваха за “белия лебед с акордеона”. Концертите трябваше да се снимат, така беше обещано, и фрагменти от тях да се вмъкнат в предаването “Взгляд”. През нощта не спах, щастлив “долетях” на дневната репетиция в Лужники, видяха ме, и на въпроса кога ще изляза и колко песни мога да изпея вечерта, Любимов отговори с мълчание.

Пристигнах вечерта, погледнах списъка на участниците, видях името си, и срещу него дописано на ръка: “Само една песен и само “Примерното момче”!!! Това ме обезкуражи. Първо, аз предложих “Примерното момче” на “взглядовци” през 1987, на което ми беше отговорено, че песента не може да стигне до ефир заради две думи: “рок” и “храм”, предложиха ми да ги заменя с други. Отказах. Второ, на сегашния етап “Примерното момче”, изпълнявана от Валери Леонтиев, беше хит. Сами разбирате, че аз не можех да я изпълня, да, признавам, а и не исках по принципни съображения. На прослушването през деня пях: “Кремълската стена”, “Стоп, мисля си”, “Враг на народа” и други подобни по тематика песни. Внезапно разбрах всичко: течеше 1988, хилядолетието от Кръщението на Русия – всенароден празник, и рокът един вид беше преоткрит, затова и “Примерното момче” можеше да мине. Преди да изляза на сцената, в гримьорната влетя администраторът и ми напомни: “Игор, всичко ли разбра? Само една песен и само “Примерното момче“. Определяйки за себе си еднозначно репертоара, излязох на сцената, точно знаейки какво ще пея, разбирайки, че след изпълнението на тези песни, които съм си набелязал, ще видя “Взгляд” колкото ушите си. Но иначе не можех да постъпя. Излизайки, се обърнах на повикването на В. Листев: “Е, какво, Игор, да се повеселим”. “Ще се повеселите – отвърна моят костюмер, – направо ще се ухилите “. Излязох и започнах по пълна програма. На сцената зад масата заседаваше “светата комсомолска троица”. С ужас в очите “Взгляд” наблюдаваше какво става на авансцената и в залата. Публиката ликуваше, не ме пускаше, въпреки нееднократните опити на “взглядовци” да ме прекъснат. В края на краищата това им се отдаде, принуден бях да напусна сцената, хората крещяха: “Още!”, комсомолците крещяха: “Стига!” Не успял да се преоблека, отново бях извикан на сцената: народът не се усмиряваше, но нямаше възможност концертът да продължи. Този, който е бил тогава в Лужники, навярно помни този епизод.

След изпълнението оставих своя администратор на площадката и заминах за вкъщи.

В три часа през нощта се разнесе телефонен звън. Звънеше администраторът. Измъченият му глас проскърца: “Игор, тук ако знаеш какво става!!! Листев, Любимов, и Захаров бягат един подир друг, търсят виновния за случилото се. Звъняха от 4-ти отдел (?!!) с въпрос, какво са направили те, какво безобразие е станало. Някой казал, че ще ги уволнят от работа, а предаването ще закрият, че песните ти са “извън границите”, че това не е твой солов концерт и че ти си “издърпал одеялото” към себе си”. – “Добре, – казах, – утре да дойда ли?” – “Ти какво, полудя ли! – отвърна администраторът. – Листев каза, че сега ще влезеш във “Взгляд” само през трупа му“.

Листев е жив и здрав, даже процъфтява със своето “забележително шоу “Поле на чудесата” и, бих добавил, “в страната на глупаците”. “Взгляд” за мен умря още тогава, за което не съжалявам.

Светът не е без честни и смели хора!

Владимир Кирилович Молчанов, създател и водещ на предаването “До и след полунощ”, рискувайки да загуби работата си, спечелвайки си маса неприятности, се осмели да излъчи пред цялата страна в едно от своите предавания моята злочеста, считана за криминална от властите “Русия”. Въздъхнах! Молчанов ме “отпуши” за социалното, и Талков накрая беше пуснат от менгемето на “чистоезерното” амплоа, стана пълноценен автор-изпълнител на разнопланови песни. След първооткривателя Молчанов се осмелиха и останалите създатели и редактори на предавания: “Песен на годината”, “Утринна поща”, “Стъпало към Парнас” и други.

Огромно благодаря, Владимир Кирилович!
Благодарение на вас “Русия” не залиня в чекмеджето, както много други мои песни. Иска ми се още да поблагодаря на цялата молчановска група, особено на Владимир Давиденко – редактор на предаването “До и след полунощ”.

Мисля, че за първи и последен път в живота беше направен безплатен клип за мен. По това време той струваше 10 хиляди и повече. Няколко часа тичах след създателите на клипа “Русия“, след Володя, за да се отблагодаря на групата. Редакторът не искаше да чува нищо за пари и това не беше “финт”. Когато се опитах да хитрувам, примамвайки снимачната група в гримьорната и “барикадирайки” вратата, веднага се почука и се раздаде сериозен, недопускащ възражение глас: “Отворете веднага!” Отворихме и чухме: “…Питах вече. Никой от нашата група няма да вземе от теб нито рубла. Благодаря ти за песента”. Бях трогнат. А и Молчанов още преди снимките на клипа ме предупреди: “Игор, не мисли да се отблагодаряваш на групата”. Съгласете се, в наше време това не се случва често. Благодаря ви, момчета!

Използвам случая, за да благодаря на всички тези редактори и режисьори от Централната Телевизия, които се отнесоха към моите социални песни с внимание и разбиране.

Времето минаваше. Запомниха ме не само като лирически изпълнител, но и като създател на песни с гражданско съдържание, а за мен това беше много важно – не само лириката, но и политическите, социалните песни са квинтесенция на моето творчество, вик и болка на моята душа.

Песните с гражданско съдържание са моят метод за борба с несправедливостта, лъжата, злото, и, независимо от всички препятствия, ще се боря до края. Аз зная, че хората ме чуват, виждам реакцията на праведния гняв за руската земя в очите им и чувствам подкрепата на милиони ръце.

Руският народ е най-нещастният в историята на човечеството, но и най-издръжлив, търпелив, мъжествен, историята на руската земя е потвърждение за това, както и че ние сме все още живи.

Време е да се отскубнем от затворения Червен кръг, от черната верига, оковала страната през Октомври седемнайсета.

Няма да пророкувам,
но зная, че ще се върна
даже и след сто века
в страната не на глупаците, а на гениите,
и, повален в боя,
ще възкръсна и ще запея
в първия рожден ден на страната,
завърнала се от война.

(”Аз ще се върна“)

Благодаря на съдбата за това, че пътувам по страната, че правя концерти. Не искам да приличам на старицата от приказката на Пушкин “За рибаря и рибката” и да моля да бъде показан целият ми солов концерт по Централната Телевизия, но ако това стане, ще бъда щастлив.

Но да се върнем към началото. От древни времена спектърът на зрелищността е широк: от най-добрите представители на развлекателния жанр, макар и примитивни палячовци и арлекини, до високообразованите хетери и народните мъдреци – разказвачи. И едното, и другото не е чуждо на човешката душа, и цветното, грабващо зрелище, радващо очите, и мислещите, страдащи за съдбата на земята, жадуващи промени поети са необходими на съвременната естрада, на зрителя, на слушателя. Но има ясна граница между умението да се развлича и изкуството, подтикващо човека да мисли и чувства хармонията на мирозданието.

Шедьоврите се раждат в тишина, насаме с Бога. После те се показват пред съда на публиката, както е прието сега да се казва. На практика това не е съд, а монолог на душата на поета, обърнат към аудиторията, за да стигнат до ума и сърцата на слушателите високите понятия за правда, любов, вечност. И колкото е по-съвършено произведението на изкуството, толкова повече и кръгът, възприемащ го с ум и сърце. Така свръхзадачата на хората, получили дар Божи, винаги е била и е разширението на този кръг до максимални предели, обръщането на хората в праведната вяра в Светлото и Чистото.

Потребността от “хляб и зрелища” от частно явление придобива глобален характер, а това говори само за духовното обедняване на нацията, за отсъствие на неповторими таланти, истински велики Художници. Но това е привидно. Тях ги има, те са вечни, както и стремежът на човека към истината, заложен в него от Бога. И процесът е необратим. Просто на практиците в шоу-бизнеса им е изгодно да насочват шмекерски общественото мнение и да го манипулират така, че джобовете им да са пълни с пари и да живеят в благополучие, а след тях – ако ще и потоп.

Великият руски народ още е силен, и да не се надяват слугите на дявола, че в края на XX век той сам ще сложи главата си в клупа, даже ако главата му се крепи на прекършена шия.

Някога, когато злото се умори
да те насилва, едва жива,
и на твоето изсъхнало чело
Господ ще отрони дъждовна сълза.
Ти ще изправиш превитата си снага
както преди, ще се почувстваш месия
и ще разцъфтиш за завист на враговете си,
нещастна Велика Русия.

Може да се нарече фекалията злато и да бъдат убедени в това голям брой хора, но от това фекалията няма да стане злато. Такава измама е краткотрайна, тя е временен успех и ярък пример за това е нашата съвременна естрада. Неизвестно откъде изгряващи “звезди” изгарят, без да успеят достатъчно да посветят, и безследно изчезват в нищото, превръщайки се в нищо. Многозвездието е отсъствие на истински “звезди”. Всичко, което остава от такива “полети”, е кратковременно изобилие и разочарование.

Слава Богу, времената се променят. Излъганият, възпитаван с лъжливи понятия и идеали народ, живял с превръзка на очите почти век, проглежда! Лишени не само от възможността да се занимават с изкуство, но и да го възприемат, чрез пробутваните им бездарни творения на поети, композитори, изпълнители, чумавите, бездарни филми на бездарни режисьори, хората изгубиха разбиране за лице, а отсъствието на лицето е безобразие. В джунглите на безобразието растат цветя, благоухаещи, излъчващи божествена красота, но те са така малко, че са незабележими в буренаците и у страничния наблюдател остава впечатлението, че съветското изкуство е руско изкуство, а руското изкуство е съветско изкуство и че цялото съвременно изкуство в нашата страна е пълно безобразие.

Ето ви и дилема: шоу-бизнес или изкуство?

За кого е изгодно да продължава дебилизирането на народа, ако не за онези от шоу-бизнеса. Последствията са: “пир по време на чума”, палячовщина до рухване в черна дупка – пропастта на инферналното.

Изкуството е възраждане на вечните понятия за любовта, красотата, хармонията, то е движение напред към Правдата, към Светлината, към Истината, към Бога. И като резултат то води към духовно оздравяване на човечеството.