Алаберди Хаидов, туркменски поет и прозаик, е роден през 1929 г. в село Мекан, Лебапски вилает. Детството му съвпада с годините на Великата Отечествена война. Завършва Туркменския държавен университет (1955), кандидат на филологическите науки. Печата стихове от 1946 г. Първият му сборник със стихове „Наши дни” излиза през 1952 г. След него следват книгите „Синьо небе” (1955), „Време за възмъжаване” (1957), „Стихове и поеми” (1959), „Сутрешен вятър” (1961), „Диалог” (1965)„ Знаци на пролетта”, „Моят дом - пустинята”, „Пътека в пясъчните хълмове”. Пише исторически романи, повестите за деца „Там, където заспива слънцето” и „Търсачи на съкровище” (1970), романа „Вчерашни хора” (1972), ловни разкази, много поеми, Автор на философска и пейзажна лирика. Превежда творби на Пушкин, Блок, Есенин, Абай, Хикмет, Муса Джалил. Песните му и досега са обичани от народа.

Публикации:

Поезия:

УЧИТЕЛИ/ превод: Пенчо Симов/ брой 44 октомври 2012