Захиредин Мохамед Бабур (14.02.1483, град Фергана, сега в Узбекистан -26.12.1530, град Агра) е узбекски поет, класик на узбекската литература, философ, историк, държавник; основоположник на династията и империята на Бабуридите в Индия, известна като «империя на Великите Моголи» (1586-1848), просъществувала до завоюването на страната от англичаните. Праправнук на Тимур, потомък и на Чингиз хан. Автор на научни трудове, сред които «Трактат за аруза» (1523-1525) на философско-религиозното произведение «Мубайин» (1521), на богато и многостранно поетично творчество - лиричните му творби са събрани в «Кабулски диван» (1519) и «Индийски диван» (1529-30). Твори в повече от 10 жанра на източната лирика, включително рубаи. В поезията му преобладават темите за любовта, историята, родината. За поетичния му език са характерни простотата, достъпността, яснотата и лаконизмът. Знаменитото «Бабурнаме» свидетелства за историята на великите Тимуриди, борбата за създаване на силна държава (събития от 1494-1529 г.). Занимавал се и с преводи.

Публикации:

Поезия:

ПОЕТИ ОТ УЗБЕКИСТАН/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012