МЕЖДУ ДВА ВЕКА

Димитър Атанасов

Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Тя е плод на подсъзнателното ми (особено в началото) увлечение към литературната критика, насърчавано от желанието да следя отблизо литературния процес. Давам си сметка, че съм бил воден не от стремеж за лична изява, а по-скоро да обърна внимание на даден автор или заглавие. Винаги съм смятал, че книгите трябва да се обговарят, да се обсъждат, да се популяризират, да се препоръчват, а понякога и да се отхвърлят. От последното особено се нуждаят автори, които си мислят, че небето е като морето - до колене, че няма нищо по-лесно от това да напишеш книга. Да бъдеш поет или писател не значи просто да търсиш обществено внимание и признание, а да имаш какво да кажеш и да знаеш как да го направиш. И не само това - литературата иска посвещаване, иска призвание, и нещо особено важно, без което просто я няма - иска да имаш талант. Ако не можеш сам да го разбереш хората, които разбират от литература, би трябвало да ти го кажат.
Далеч съм от идеята с тези думи да заявявам каквито и да е претенции за можещ и разбиращ от литература. Срещал съм и (слава Богу!) продължавам да срещам хора знаещи, големи ерудити. Хора с широк кръгозор, високо познание и инакво мислене, от които винаги може да научиш нещо ново. Или да чуеш гледна точка, различна от твоята. За съжаление по една или друга причина малцина от тях посягат към оперативна критика. Изобщо литературната критика залиня, превърна се в непрестижно занятие, обезсмисли се в някаква степен. Причините за това тепърва ще се изясняват, но не това е моята цел.
В моята журналистическа практика имах шанса да работя за няколко регионални всекидневника като шеф на екип „Култура”. Винаги съм настоявал за седмична рубрика с литературна критика. В повечето от случаите аз самият я списвах. Така с годините се насъбраха доста голям брой отзиви за отделни книги. Благодарение на тези изяви през януари 1993 година получих поръчка от Николай Заяков - тогава главен редактор на списание „Тракия”, за критически преглед „Литературен Пловдив’1992″. Това бе първият ми по-сериозен ангажимент като литературен критик. Особеното на този текст бе, че освен четиридесетте заглавия от пловдивски творци, издадени предходната година, анализирах и дейността на пловдивските издателства. Така, използвайки инструментариума на социологията със специфичните методи за изследване, представих една по-пълна картина на литературния процес. Такъв преглед имах възможност да направя двадесет години по-късно. По време на фестивала „Пловдив чете” през юни 2012 година изнесох доклада „Литературен Пловдив’2011″. Подобен критически обзор за проблемите и перспективите за развитие на съвременната българска литература и книгоиздаване, обхващащ десетилетието 1995 - 2005 година, бях поканен да напиша за френското списание „Revue periodique”, издавано от Юлия Кръстева - известен писател, философ и лингвист с български произход. Ето тези критически прегледи оформиха композицията на книгата. Към тях в хронологичен ред добавих публикуваните през последните двадесет години около 60 отзива и рецензии за отделни книги. По този начин се получи доста интригуваща и, особено важно, цветна картина на литературния живот и процес в България. Защото освен заглавия и автори коментирам и проанализирам дейността на водещите български издателства, специализираните литературни издания, книгоразпространението, медийните топ класации за най-продаваните книги, връчваните национални и регионални литературни награди и други литературни факти и събития.
Вероятно ще останат разочаровани от книгата онези изкушени читатели, които предпочитат академичния подход и стил. Стремил съм се да пиша за широката публика, изхождайки от позицията, че критиката по принцип трябва да е достъпна и разбираема.
Не съм прилагал каквато и да е избирателност по отношение на авторите. Не съм писал за много от талантливите писатели, чието творчество ценя и уважавам. В този смисъл се надявам на снизходителност. Целта ми е била не да обследвам върховете, а да направя разрез на литературния процес. Рецензирани са не само книги на пловдивски автори, а и такива, които са представяни в Пловдив или са издадени от пловдивски издателства. Някои от тях съм представял лично на премиери из пловдивските литературни салони.
Тъй като позитивните отзиви доминират, може би ще бъда обвинен, навярно основателно, в добросърдечие. Без да се извинявам, само ще кажа, че съм се водил от личния си вкус, който не е задължително да бъде споделян.
„На предела” е книга не само за писатели, критици, издатели, литератори. Тя е за всеки, който проявява малко по-висок от обичайния интерес към четенето.