КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ ДИСКУСИЯТА В СКАНДАЛ
превод: Татяна Любенова
Как да се държим в публична дискусия на страната на либералите
(Инструкция)
Старая се да не участвам в шумни телевизионни дискусии. Защото не считам, че в тях се ражда истината. И още, защото не съм голям любител на надвикването с другите. Независимо от всичко, ми се налага да участвам в такива предавания. И, разбира се, следя тези предавания като телевизионен зрител - професията ме задължава. Отдавна съм забелязал, че спорещите страни водят словесните си битки не просто така, не както намерят за добре, а следвайки определена схема.
И ето, след мое участие в едно предаване от цикъла “Историческият процес” по канал “Русия-1″, вдигнах от пода на студиото един изпуснат лист хартия. Зачитайки се в него, открих текста на тази инструкция, която предлагам на вниманието на читателите.
Кой е автор на тази инструкция, а и има ли тя автор или даденият текст се е отпечатал в моето съзнание под впечатлението на току-що завършилата словесна схватка, ми е трудно да кажа. Но този текст съществува. И съответства на реалността. И в “Историческия процес” и в “Двубой”, и в много други предавания по различни канали. Лесно ще се убедите в това сами. Погледайте, започвайки с “Историческия процес” в днешната сряда, такива предавания до неделя.
Тъй като болшинството от населението на страната ни не е дорасло до разбирането на либерализма, ефирното време, което ни дават е малко, а натрупването на гласуванията на зрителите не са в наша полза, най-ефективни в публичната дискусия са следните осем правила.
1. Всяка дискусия трябва да се сведе до изобличаването на сегашния диктаторски режим. Не всички теми дават такава възможност, а нашите противници (понякога може да ги наричаме опоненти) имат глупавия навик да говорят именно по зададената тема. Затова е необходимо още отначало фразите ви да изместят разговора към каквато и да е удобна за вас тема, макар и косвено имаща отношение към обсъжданата. Удобните теми - това са темите, които ви дават възможност пътьом да можете да преминете към обвиняването на Русия в нецивилизованост, а властта - във всички смъртни грехове.
Например, на обсъждане се поставя въпросът за забрана на пропагандирането на хомосексуализма в училищата и в близост до тях. Да се обявиш срещу това, значи да не спечелиш симпатиите на аудиторията и да претърпиш поражение в спора. Затова трябва веднага да кажеш, че е смешно да се обсъжда тази дребна тема, когато майки в Русия убиват децата си. А те убиват децата си, защото днешната власт е авторитарна и в страната цари корупция.
Ако вашият опонент премине на темата за убийството на дечицата от майките им, е необходимо да се заяви, че много по-важен проблем е борбата срещу абортите, защото дори е смешно да се обсъжда убийството на новородените от техните майки, ако авторитарната власт и Руската православна църква се опитват за ограничат и забранят свободата на абортите.
Ако противникът ви влезе в дискусия и по тази тема, тя трябва отново да се смени. И да се заяви за корумпираността на цялата система, и на медицинската най-вече. Защото нашите свободолюбиви жени (винаги е важно някого да похвалите, но не властта) не искат да раждат при такава корупция и авторитарен режим, защото им е просто противно да създават деца за такъв живот, при такава власт.
Това е първият и най-универсален похват за водене на дискусия. Затова и се спряхме на него толкова подробно. Всички останали похвати го допълват.
2. Ако водите дискусия пред аудитория, настроена антилиберално, е необходимо постоянно да говорите за интересите на угнетения от властите народ, за съдбата на който и вие се печете. (NB: какво е това “народ” можете да научите от Уикипедия).
Излизайки пред своя аудитория, необходимо е да подчертаете, че защитавате интересите на най-добрата част от обществото, тоест - елита. А глупавите инстинкти на властта са производни от глупавите инстинкти на останалата част от обществото, тоест - народа, който е заразен с патернализъм, сталинизъм, ленив и нецивилизован, и въобще се състои от лакеи (NB: елитът - това сте вие).
Включвайте в изказването си повече такива думи като “свобода”, “демокрация”, “хуманизъм” и “права на човека”. Но в първия случай трябва да употребявате термина “права на мнозинството”, а във втория - “права на малцинството”.
3. Във всяка дискусия, на каквато и да е тема, постоянно говорете за “сталинския терор”, “геноцид”, “изселване на народи” (разни народи - в зависимост от националния състав на аудиторията) и прочие. Броя на жертвите можете да назовавате по свой вкус, но е желателно да оперирате с десетки милиони.
От общото направо преминете към най-актуалното частно. През последните месеци най-голям отклик в аудиторията предизвикват напомнянията за “ужасната трагедия в Казан”. Направете го и вие. При това, непременно с чувство издекламирайте: “където простият гражданин е изнасилен от полицаите с бутилка от шампанско”. В тази фраза са важни всички думи, включително и “шампанско”.
4. При първото споменаване от опонента на САЩ или Запада, вие сте длъжен саркастично да се подсмихнете: ами да, разбира се, винаги Америка е виновна! Ако противникът си спомни 90-те години, то вие трябва да вдигнете ръце към небето и насмешливо да заявите: е, разбира се, за всичко е виновен Елцин!(вариант: Чубайс!) След което е необходимо да сведете очи и с менторски тон да произнесете: не закачайте покойниците …(NB: последното не се отнася до Чубайс).
5. Ако вашият противник се позовава на примера на Запада в позитивен смисъл, вие сте длъжен да заявите, че “на Запад условията са други” или, че “Западът може да си позволи това”.
И обратното, ако противникът ви заговори за Запада в негативен смисъл, то е необходимо гордо да заявите, че “ние си имаме своя глава на раменете”, а по-добър от Запада - приятел и съюзник - нямаме. И да завършите така: но на вас, разбира се, са ви по-близки Садам Хюсеин, Кадафи и Ахмадинеджад!
6. Ако на ваша страна в спора участват жени, сте длъжен постоянно да напомняте на противника, че “не трябва да се прекъсват и обиждат жените”. Ако пък жени има в екипа на противника, трябва да ги прекъсвате и да пускате по техен адрес пошли шегички. На светите отци от екипа на противника непрекъснато напомняйте за тяхната греховност, а на учените - за тяхната некомпетентност. Ако ви посочат вашата “неинтелигентност”, трябва да заявите: но вие нали не обичате интелигентите! Или да кажете: ние водим свободна дискусия и всеки има право на собствено мнение. С една дума, постъпвайте с противника така, както вие, нарочно гръмко и с укор в очите, не бихте му позволили да постъпи с вас и вашите привърженици. Дори и ако той не прави това.
7. Ако не намирате какво да отговорите на конкретните цифри и факти, посочени от опонента ви, трябва да заявите, че тези цифри и факти не съответстват на действителността, а вие имате тъкмо противоположни данни, но сега няма време да ги излагате. Ако не можете да отговорите на някакви логически доводи на противника, то произнесете няколко пъти подред: „пропаганда”. Ако в аудиторията има ваши привърженици, те трябва да подхванат тези думи и да ги скандират дълго, колкото може по-дълго.
8. Осмото правило по време на дискусия трябва да се ползва възможно най-често, а при завършване на спора е просто задължително. Трябва силно да викнете на противника си: всичко е ясно - вие сте сталинист! Вие сте за ГУЛАГ, за масовите разстрели, за тоталитаризма! Хайде, излезте с вашия Сталин на улицата!
Ако не завършите изявлението си с този вик, ще загубите спора. При това, желателно е тази ваша реплика да е последна в дискусията, а противникът ви вече да няма възможност да й отговори.
29 април 2012