Маргарита Павлова

ЗЛАТНОЕЛЕЧКО И ПЧЕЛАТА МЕДОВИНА

- Хеей, какво търсиш?
- Нищо! - отвърна пчелата.
- Тогава защо надничаш във всеки цвят? - попита отново щурчето.
И си помисли, че Медовина, или така се забавлява, или е нов вид игра? Проследи с поглед пчелата и пак попита:
- Искаш ли да те науча да свириш на цигулка?
- Не! - повтори пчелата и продължи да си търси нещо във всеки цвят.
- Да не мислиш, че е лесно да си музикант? Ето ти цигулката, да опиташ?
Не чу отговор и продължи:
- Музикант къща не храни, но с музикант в къщата е весело… А ти внимавай пчелице, че се крият и щипалки в цветовете, да не те щракнат, ей-така за разнообразие! - засмя се щуреца.
- Когато съм на работа, никой не ме закача, Златноелечко!
- И да свириш на цигулка е работа! А ти какво… работиш? - попита щурчо.
- Нещо вкусно и сладко!
- Търсиш захар в цветята!? - учуди се музиканта.
- Ела да ти покажа нещо! - извика Медовина и се обърна към щуреца да му покаже двете кошнички.
- Какво е това? - надникна в кошничките Златноелечко.
- Прашец, събираме го от цветята! После го превръщаме в мед. Децата много обичат меда!
- Как изглежда медът, като захар ли?
- Не, медът е като смола, гъст и много сладък! Ела, ще те заведа до кошера, но ще ме чакаш отвън, защото пчелната охрана няма да те пусне. Имат страшни жила и жилят всеки, който припари вътре. Нали ти казах, че само ние пчелите знаем рецептата и я пазим в тайна.
Почака Златноелечко някое време и ето, Медовина се връща с мед - и още нещо…
- Щурчо, донесох ти парче медна пита, да ти покажа, че преди да започнем събирането на прашеца, който ще превърнем в мед, изграждаме восъчни килийки. Те са шестстенни и в тях пазим меда. Така става много полезен. Ето, заповядай!
Опита Златноелечко от меда и докато не го изяде, не спря. Много му хареса!
Така нашето щурче разбра, че пчелата не лети просто хей-така, и че няма нищо случайно в природата.

ЗЛАТНОЕЛЕЧКО И КАПЧИЦАТА МЕДОВИНА

Тази сутрин Златноелечко стана рано. Беше се наспал, имаше добро настроение и първото нещо което направи бе, да си измие очите с капка вода, задрямала в чашката на едно от лалетата. Когато капката усети, че я докоснаха две ръчички, се размърда, огледа щурчето и му каза:
- Толкова се радвам, че ще измиеш очите си с мен! Има утрини, в които нито пчелите идват да отпият от мен, нито осите. Тогава, затоплена от слънцето аз се изпарявам към облаците, сливам се с тях и заедно тръгваме по света. Вятърът ни носи, докато пак се превърна в капка дъжд, за да се върна на земята.
Златноелечко не очакваше, че една капка може да е толкова приказлива, но разбра как и защо изчезват капките. До днес си мислeше, че си играят с него на криеница. Появяваха се сутрин в тревата или цветята и ненадейно изчезваха. На следващата сутрин пак бяха, но на друго място. Искаше му се и той да се появява и да изчезва така, но реши, че е по-добре да не се изпарява, защото можеше и да не се върне точно в родния си двор. Тогава попита капчицата:
- Искаш ли да останеш с мен в този двор?
- Да! - блесна капката.
- Тогава, хайде да поиграем на „пързул-листенце”, Искрице!
- Какво е това „Искрице”? - трепна капката.
- Едно красиво нещо, което грее като горящо трънче във въздуха! И него съм го видял в камината на дядо Павел. И сега ще те кръстя Искрица, защото и ти блестиш.
- Добре, щом е красиво горящо трънче, съгласна съм! Но, какво е „пързул- листенце”?
- „Пързул-листенце”, е да се пързаляме по листата на момината сълза, виж как!
И Златноелечко се спусна по извитото листо и кацна в тревата.
- Добре, да поиграем, но не разбрах какво общо има „пързул-листенце” с оставането ми в този двор? - попита капката.
- Много просто, Искрице! Когато се приземиш в тревата, тя със коренчетата си ще те изпие и ще останеш тук. С мен, в този двор. Няма вече да се изпаряваш и приземяваш на чужди места.
Капчицата не мисли дълго и двамата се плъзнаха надолу. И тя попи в земята между корените на тревата.
От този ден нататък, щурчо всяка заран будеше Искрица, приказваха си и се пързаляха по листото.
Така капчицата остана при Златноелечко, а не пое дългият път на превръщането и в пара, после в облак и накрая в дъжд, падайки все така на чуждо място.