ВЪЗМОЖНОСТ

Костас Нусиас

превод от гръцки: Емилия Трифонова

ВЪЗМОЖНОСТ

Възможността е хубава девойка,
с отбягващ поглед,
с дълга коса
и обещаваща усмивка,
отвяваща те като бърз куршум.
Тя е нежна свещ.
Тя е освежаващите капки.
Възможността копнее да я прегърнеш.
Не иска безделници,
не иска финес, нито много преструвки.
Възможността току-що мина.
Може би не я забеляза?
Още е много рано.
Вече е много късно!


МЕЧ

В крив ятаган намерих меч -
в дълбока, разпенена река, на дъното.
Някога е блестял, отразявал е светлината.
Сега лежи един ръждясал, прост скелет.
Някога е отнемал глави, животи.
Сега старее неподвижно в крайпътната река.
Като стара кръв е металната ръжда,
коята течението не измива през годините.
Поколения са изгасвали по бреговете на морето,
в маслиновите гори, по бойните полета.
Като ключ е заключил старото време
мечът на безстрашието,
мечът на страшната сеч!


КАЛИНА

        “Калино, сърце мое,
         Калино, пораснала, сираче.”

Турците са покрили главата ти,
сред змии са те завързали.
Навсякъде е непрогледна тъмнина.
Свети само хубостта ти.
Приличаш на звездица,
която сред облаците се мъчи да изгрее.
В последния си час
от съдбата си не се страхуваш.
Въздишаха момците по теб.
Хубостта ти се беше разчула
през девет села в десето.
Като годежари стояха пред теб
сините вълнисти води - твоето спасение.
С неудържима сила се хвърли към тях.
Завинаги остана в прегръдките им.
Отнесоха те вълните, с младостта и мечтите ти!


ДИВА МАСЛИНА

        На моята обичана Родина

Като дива маслина, отделена и жалка,
без човешка грижовна ръка,
далече от маслиновите дървета,
потънала в бурени, непризната,
Родината ми страда.
В мрак и в лед, сама,
пълна със змии и диви зверове,
с увехнали цветя по пътищата,
Родината ми плаче.
Но от развалините избуяват цветове
и пускат дълбоко своите корени!
Колкото и огньове да я изгарят,
колкото и бури да я опустошават,
тя избуява с кичести клони,
кичести клони на надеждата!


ДРАКОНИ

Щом заминем за малко от родните си места
и те стават смели.
Излизат драконите от дупките си
и като тигри се нахвърлят
върху селата и къщите ни,
готови да ги унищожат!
Щом се завърнем смелостта им ги напуска,
веднага завират грешните си глави в дупките,
за да не им ги отрежем,
както в легендите.
Сега отново дойде тяхното време,
отново излязоха в планините ни, по полята,
дебнат край реките.
Не само цялата земя,
но и децата ни искат да разкъсат.
Ах, кога ще се завърнем по родните си места.
Чакат ни сметки за разчистване!


ТАКА МИСЛЯ

Срува ми се,
че тези, които се пръснаха по света
от дивите Балкани до Сибир,
не измръзнаха толкова от студ,
колкото от безразличието и наглостта на управляващите.
Всички, като лястовици, които умират във въздуха,
се стопиха далече от слънчева Гърция.
Така мисля.
Падайки като лястовици, се превръщат в морски птици.
Превръщат се в звезди, в сияещи съзвездия -
от далечна Александрия
до Пондо и оттатък.
Превръщат се в синьозелени равнини, с цвета на небето.
Стопяват се в снега,
като падащи звезди!


КАТО БЪЛНУВАНЕ

Старите скулптури, отдолу, под града,
приличат на истински.
Хората, които крачат отгоре им,
невярващи и подтиснати,
приличат на паметници!


ПАМЕТНИК НА ДАРИТЕЛЯ

Все едно, че е жив в тази поза,
явно се вълнува за нещо.
Сякаш предчувства, че ще го свалят от основата му,
паметникът на дарителя, на ъгъла.
Все едно, че пита:
какво е виновна Родината,
че остана бедна и залязва?
Коя ненаситна, безразсъдна ръка
разкъсва огнището си с омраза?
Паметникът втренчено гледа напред, в потомците.
Днес те плащат греховете.
Ще се строшат паметниците един ден!
Ще слязат от мраморните си основи
и ще погнат престъпниците!


СЛУЧИ СЕ В СИРАКАТИ

Рисуваше икони и светии.
Трескаво пристрастен към своята работа,
не забелязваше нищо наоколо.
Когато вече завърши творба си,
се обърна да я погледне,
възхити и се от все сърце
и падна мъртъв!
Иконописецът посвети живота си
на Дева Мария,
да я доближи по-близо до хората.
Въздигнаха го Ангелите високо, високо,
в най-прекрасното място на Рая.


ПЪТЕШЕСТВИЕ

Ще тръгнеш пак на пътешествие,
с колата през мъглите,
по същия маршрут отново ,
със самонадеяност и със копнеж.
Ще откриеш величието на природата
от пътя на рутината,
оттатък облачната завеса.
И ако избягаш от клопките, тишината
и от лъжливото спокойствие,
ще намериш изчезнали Атлантиди
и дивите животни ще ти се сторят опитомени.


ЛЕСИНИЦА

Релефна планина,
отдолу със старинни стълби.
Отгоре - едно парче небе -
прозорецът към Бог,
отдето вижда се
раждането на невинността!
Само веднъж те видях.
Вдъхновеност, мъдрост
и сила извират от теб!
Запленен оставам завинаги!


МОИТЕ СТИХОВЕ

Изливат се стихове от сърцето ми ,
като ручеи от синьозелени извори.
Небесносини, мастилени, бели,
като водопади на душата.
Смущават през далечния си път,
тътнат като бушуващи реки.
Изхвърлят тежките товари с мъка.
Величаят безкрайната радост,
разобличават, изненадват.
Като лава изригват моите стихове
и очернят белия лист.
Като палмови клони
се раждат от пепелта и разкрасяват душата.
С мълчанието си тръбят като глашатаи.
Накрая те успокояват с благословия!