Юрий Жуков

превод: Литературен свят 

Сталин се представя на екрана ту като кървав тиран, параноидно жесток, патологичен убиец (филмите на Сванидзе, Млечин и други), ту като непогрешим мъдър дядо (сериалите «Сталин. Live», «Тухачевски. Заговорът на маршала»). Нещо подобно се случва и с Троцки. В документалния филм на Елена Чавчавадзе и Галина Огурна «Лев Троцки. Тайната на световната революция», неведнъж показан по телевизионния канал «Русия», подробно, с множество документи и свидетелства на западни историци се изследва икономическата и отчасти конспирологическата истина на съдбата на «демона на революцията», разрушителя на Русия «Юдичката Троцки». Не са минали и три години, откакто на същия канал бе показан филмът на Ирина Чернова и Максим Файтелберг «Ледокоп за Троцки. Хроника на едно отмъщение», в което Лев Давидович се представя като «романтик на революцията», блестящ оратор, изтъкнат организатор на Червената армия, а после като нещастен изгнаник, безобиден, мъдър старец, който на стари години развъждал зайци. В анонса на филма по канала «Русия» се казва: «Авторите се опитват да разберат на какво се е дължала лютата ненавист на Сталин към Троцки и защо диктаторът на СССР толкова се е боял от един от вождовете на революцията в Русия». А имало ли е завист, ненавист и мъст? Разговаряме с известния историк Юрий Жуков.

В Русия обичат нещастните. Особено обидените от властта. Те, тъй да се каже, са пострадали «за обществото», т. е. «за всички». И затова ги даряват с всички мислими и немислими положителни черти. Едва ли не с нимб и крила.

Именно такъв «страдалец», «невинно пострадал» ни се представя Л. Д. Троцки в уж документалния телевизионен филм «Ледокоп за Троцки. Историята на едно отмъщение». Безспорно, точката в края на живота на революционера-интернационалист (според съвременната терминология - международен терорист) наистина поставя ледокопът. Но отмъщение… за него е нужен повод, и то основателен. Да се опитаме да разберем - имало ли го е?

Отначало сформираното през март 1919 г. Политбюро ЦК РКП(б) се състояло от пет души. Л. Б. Каменев - председател на Моссъвет и член на президиума на ВЦИК, Н. Н. Крестински - нарком на финансите, В. И. Ленин - председател на Совнаркома, Й. В. Сталин - нарком по въпросите на националностите и нарком по държавния контрол, Л. Д. Троцки - председател на Реввоенсъвета на републиката и нарком по военните и морски въпроси. Но само трима от тях- Ленин, Каменев и Крестински - редовно, да кажем два пъти в седмицата, се събирали на заседания и вземали решения от името и на Политбюро, и на ЦК.

Обикновено отсъствали двама. Троцки по служебен дълг обикалял фронтовете с персоналния си брониран влак. Произнасял пламенни речи пред червеноармейците, отиващи на бой, или провеждал децимации (разстрел на всеки десети) след позорно отстъпление, бягство от бойното поле. И все пак Лев Давидович, постоянно отбивайки се в Москва, от време от време участвал в обсъждането и вземането на най-важните решения.

Практически не присъствал на заседанията на Политбюро само Сталин - без видими причини го отлъчили и от партийна работа, и от ръководството на двата наркомата. Кой знае защо на 15 май го изпратили на фронта. Отначало в Петроград, да ръководи отбраната на града от І естонска дивизия, в която влизали както доброволци от Финландия, така и белогвардейския Северозападен корпус. (Помните ли пиесата на Всеволод Вишневски «Незабравимата 1919-та» и филма по нея? Всичко разказано в тях е чиста истина!)

После го прехвърлили на Западния фронт, а малко по-късно - на Южния. Всеки път като член на Реввоенсъвета. А на следващата, 1920-та, по време на полската кампания, Сталин е член на Реввоенсъвета на Югозападния фронт. Той неведнъж се обръщал към Ленин с молба да го освободи от «военна работа», но всеки път му отказвали. Получил някаква почивка едва през пролетта на 1920 г., за участие в IX конгрес на партията.

И така, за какво тогава, в годините на Гражданската война, Сталин е трябвало да възненавиди Троцки, за което после да му отмъщава? За ролята на победител? Но такъв Троцки бил считан само от най-верните му сподвижници - Н. Н. Крестински, А. А. Йофе, Е. М. Склянски, Е. А. Преображенски…

Всички останали твърдо знаели друго. Победили - селяните-червеноармейци, непожелали да връщат земята на помешчиците, които пък от своя страна вървели след Колчак и Деникин. Победили - командармите. Победил - Щабът на РККА (същият наречен и Полеви, от 1935  - Генерален), ръководен от бившия генерал-майор Ф. В. Костяев, генерал-лейтенант М.Д. Бонч-Бруевич, генерал-майор П. П. Лебедев. А още победил върховният главнокомандващ, бившият полковник на царска служба С.С. Каменев. Впрочем, никой от четиримата военачалници не бил репресиран.

Ето какво се получава: ако у Сталин в годините на Гражданската война се е появил повод за мъст, то по-скоро ще да е бил към Ленин, но съвсем не към Троцки. Политическите им пътища още не са се пресекли.

Нищо не се променило и по-късно, когато Зиновиев и Троцки се счепкали в съперничество за лаврите на вожд на победоносната световна революция. Зиновиев, влязъл в Политбюро в 1921 г. и глава на Коминтерна от момента на неговото създаване, бил убеден: победата ще спечелят намиращите се под контрола му европейски компартии. Троцки пък разчитал на подчинената му Червена армия. На нея й било срочно необходимо да се реабилитира за поражението при Варшава, за провала на цялата кампания по вина на «изтъкнатите» пълководци - Тухачевски, Путна, Корк.

Само защото не искал да изгуби абсолютния си контрол върху въоръжените сили, през есента на 1923 г. Лев Давидович гордо отклонил настойчивото предложение на Политбюро да заеме длъжността заместник- председател на Совнаркома на СССР. Не пожелал да стане заместник само за няколко месеца - здравословното състояние на  Ленин не оставяло съмнения в това, - за да застане начело и на правителството, и на партията.

Тогава Троцки доста сгрешил. Но станало ли това повод за злоба у Сталин? Невъзможно е дори да се помисли.

Истинският конфликт между Троцки и Сталин възникнал едва три години по-късно. На 12 август 1926 г. на заседание на Политбюро Лев Давидович изведнъж заявил: «Другарят Сталин е поставил кандидатурата си за ролята на гробокопач на партията и революцията».

Поводът за страшното обвинение бил повече от незначителен: предложението да се изпрати Каменев - вече само кандидат за член на Политбюро и нарком на външната и вътрешната търговия - за пълномощен представител в Токио. Разбира се, зад злобната реплика на Троцки се криело нещо друго, по-значително.

Всички присъстващи на онова заседание разбирали отлично: Троцки се разярил на Сталин, защото не е пожелал да подкрепи предложението на сподвижника на Троцки Преображенски за рязка промяна на курса на партията, курса на страната.

Преображенски играел тогава твърде значителна роля. От 1921 г. бил председател на финансовия комитет на ЦК и СНК. После станал заместник-председател на Главконцесск, т. е. на Троцки, през януари 1925 г. заел именно тази стопанска длъжност. Още през 1919 г. Преображенски заедно с Бухарин написал знаменитата «Азбука на комунизма», а през 1925 - вече сам - книгата «Новата икономика». В нея развил идеята за нов курс - искането за ускорена индустриализация, източник за финансирането на която трябвало да бъде ограбването на селячеството и свиването на НЕП-а. Да се строят фабрики, заводи, електростанции Преображенски предлагал изключително в Закавказието и Средна Азия. Само за да се създаде там национален пролетариат и с негова помощ да се премести световната революция на Изток.

Тъкмо тази идея Сталин не поддържал, което предизвикало острата реакция на Троцки. Левашкото предложение на Преображенски, зад който стоял Троцки, намерило опоненти сред редовете на «десните» - Риков, Бухарин и техните привърженици. Не, те не били противници на световната революция, даже на Изток. Не възразявали и срещу индустриализацията. Само смятали, че тя трябва да се провежда според натрупването на доходи от външната търговия, а селяните не бива да се пипат.

Тези разногласия довели  до най-сериозния разкол в партията на “леви” и “десни”.

И до това, че през юли 1926 г. Зиновиев бил изваден от Политбюро, бил снет и от поста председател на изпълкома на Коминтерна - за поддръжка идеята на Преображенски. А през октомври същата участ постигнала и самия Троцки. Опитът на двамата по-рано непримирими противници да се обединят и да привлекат на своя страна мнозинството от партията не се увенчали с успех. Не помогнали нито демонстрациите на «левите», нито малобройните стачки в редица предприятия в страната за подкрепа на Троцки и Зиновиев, нито разпространяването чрез листовки на много непълния текст на «Завещанието на Ленин» (за последното пострадал недоучилият юрист, бъдещият писател Варлам Шаламов). Двамата довчерашни вождове като завършек на всичко били изключени от партията и интернирани. Зиновиев - в Казан, Троцки - в Алма Ата.

В Алма Ата Троцки можел да се отдаде на любимите си почивки: лов, писане на мемоари. Благодарение на това, че той отнесъл от Москва целия си архив, включващ маса документи на Политбюро и ЦК. Но не, той вече не можел без борба, без противник, в когото да мята мълнии. И такъв противник, предназначен да отговаря за всички неуспехи, за краха на политическата му кариера, Троцки направил Сталин.

Отказалият се от политическа дейност Зиновиев бил върнат в Москва, а продължаващият с опозиционните интриги Троцки - изгонен от СССР. Но където и да се намирал - в Турция, Франция, Норвегия, Мексико, продължавал борбата със Сталин, което станало за него натрапчива идея. Той не само зайци е развъждал. Една след друга се появявали книгите му, написани със злоба и ненавист: «Сталинската школа за фалшификации» (1930), «Немската революция и сталинската бюрокрация» (1932), «Сталинската бюрокрация и убийството на Киров» (1934), «Предадената революция» (1936), «Престъпленията на Сталин» (1937), «Сталин» (1940). И това - без да броим 87-те броя на «Бюлетин на опозицията», не само пълни с ненавист към Сталин, но и с открити призиви да бъде убит.

И сега да си зададем въпроса: ако Сталин наистина е искал да мъсти на Троцки, защо не се е разправил с него още в Москва или Алма Ата? Защо му е позволил да замине с огромен архив и единадесет години да го каля? Защо не е наредил да се отстрани Троцки в Турция, Франция, Норвегия?

Не, Сталин не е бил граф Монте Кристо. Не е мъстил на Троцки по лични мотиви. Убийството на Лев Давидович далеч неслучайно станало през 1940 г. Тогава, когато се водела Втората световна война. Когато и злобната анти-СССР пропаганда на Троцки, и дейността на създадения от него ултраляв IV Интернационал започнали да заплашват политиката на Съветския Съюз, да внасят разкол в работническото движение, което в новите условия трябвало да направи всичко за борбата с нацистка Германия.

Ето за какво е трябвало да разкажат създателите на филма. Но те са предпочели да създадат собствено «минало». Онова, което никога не е било.

Столетие, 18.03.2010

По материали на «Литературная газета»