Юрий Воротнин

превод от руски: Спаска Гацева

***
Не помисляй, хиляда години не са,
от живота човешки по-малко изминаха,
аз се върнах в родината си, а тя,
в буреняка изчезнала беше родината.

Килнат, родният дом - сякаш кит изморен-
света още крепеше, с леден пясък засипан.
Много дълго ме нямаше тука и мен,
в други пътища моят живот се скиташе.

Не е чужда вината - изменник бях сам,
даже ако с камшик се бичувам
и се върна тук да умра, просто знам,
няма думи за прошка да чуя.

Като звяр зад решетка ще вия до смърт,
за другар ще повикам тъгата - тя може
да разкаже най-вярно за руския път
по гори, по поля и по руските гробища.

***
Ще съм буден, понеже ще видя насън
как си тръгва живота ми по чертата.
Колко мрак ще е, ако моята кръв,
не е част на света от рождената дата?

Ще се връщам през времето за следи,
поклонил се съвсем, до земята,
аз на онзи, създал от лютиви води
и лазура небесен капката свята.

Ще измоля: прощавам да изрече
за злините, големите, малките чувства,
затова, че животът ми щом изтече
ще се влее водата му в новите русла.

***
Не бих тъгувал дълго, че лятото отива си,
събраното да можех да скътам запъхтян,
дъха си да остави тук младата коприва,
мехурите в сърцето, в протегнатата длан.

През зимата насън съдбата ще ме вземе -
за зимните лъчи на смъртните звезди,
чертата там ще видя на земното ми време
отвъд която пак коприва ще цъфти.

А в тая късна пролет - самият аз заложник -
из храстите се търся, в тях всичко ври, кипи.
И виждам и разкола, и знам кой е разколник,
щом оживява Бог в езичеството ми.

***
Да обърна живота си малко не стигна ми -
две глътки безразсъден самогон
и през навъсения лед, поточето заприщил,
да не подпъхна дума - без истината в тон.

Говорим страшно много - шутове безумни
и ругатните дъвчем и вървим,
все търсим, търсим оня рай изгубен
и пеем за студа и светлина без грим.

Наш современник, брой 7, 2012