Добрица Чосич

превод: Литературен свят

откъс от интервю на писателя за ИНИОН.ру

Какъв беше в най-новата история XX век най-вероятно ще можем да осъзнаем през  втората половина на XXI век. Множество съществени последици на великите събития и епохалните промени, които се случиха в нашия век, ще се проявят едва в следващите десетилетия, в живота на бъдещите поколения. Може би в следващите два-три века хората и народите ще разберат какво наистина се е случило през XX век. Според мен, толкова преломен и съдбоносен за човечеството беше XX век.

А за мен, съвременника, XX век имаше само седемдесет години, и продължи от 1914 до 1990 г. Това беше век-звяр! През тези 70 години бяха убити повече хора, отколкото за седемте минали века и беше създадена такава смъртоносна енергия, че нашата планета може да се разцепи като диня и да изгори като колиба. Промените бяха епохални и с неимоверна скорост. Историята като ураган премина през съдбите на хората, народите и цялото човечество. В нашия век хората стигнаха до Луната и Марс, днес на земята всичко се вижда и се чува, и няма място, където човекът да не може да стигне в същия ден, а около нас и в самите нас широко са се разпръснали руините на човешките идеи и творения. А от този материал не може да бъде построено спокойно бъдеще. Аз повече не разпознавам  човешките лице и не знам какво представлява сега моят народ, на който се спусна мракът на историята.

За нашето столетие без риск може да се говори само за политическите реалии, което и правя, използвайки случая. Обобщено казано, смятам, че развитието на Америка като велика сила и превръщането й в края на века в световен управник, едновременно с разпада на Съветския Съюз и катастрофалната гибел на Русия като световна сила, е най-значителното историческо събитие на XX век.

Разрушението на марксистко-болшевишката идеология като най-мощната социална есхатология в новата световна история и същевременната експанзия на американския империализъм като “нов световен ред” с мимикриращата идеология на правата на човека, съпроводено от силната, неудържима експанзия на исляма, новата мощна политическа религия, също трябва да се смятат за епохални събития. Възникването на Европейския Съюза под господството на велика Германия е повратна точка в историята на Европа с много неясни последици. Трябва да се каже и това, че през XX век новите технологии създадоха нова цивилизация, която се проявява като решаващ, макар и все още несамостоятелен, фактор на развитието. В предвиждането на развитието, влиянието и значението на технологическия фактор за бъдещето на планетата  всички днешни пророци са глупави и слепи.

В развитието и в съдбата на балканските народи днес се извършват промени, противоположни на главното направление на развитието на Европа, но характерни за “изостаналите нации”. С гибелта на болшевишкия социализъм и разпада на Югославия разбитите на диаспори балкански народи създават самостоятелни национални държави. Този процес е съпровождан от междунационална, религиозна и гражданска война.

Разпадът на Югославия, подстрекаван и поддържан от временните и далечни от реалността интереси на Германия, и, съответно, интересите на ЕС и стратегическите интереси на Америка, донесе неизброими нещастия на някои народи, и преди всичко на сръбския. Със създаването на новите  национални държави на Балканите под протектората и при ултиматумите на Америка и Европейския Съюз, с въвеждането на санкции срещу Съюзна Република Югославия и с военната интервенция в Република Сръбска и окупацията на Босна и Херцеговина от войските на НАТО, с решителния отказ на сръбския народ да използва същите права, от които се възползваха хървати, словенци и македонци, Балканите в края на XX век отново станаха “ябълка на раздора” и “буре с барут”.

Убеден съм, че неминуемо предстои решаването за тези три незавършени исторически процеса: създаването на единна държава на сръбския народ, обединението на албанския народ в самостоятелна национална държава и мирното завършване на разделението на Босна и Херцеговина по етнически принцип на основата на правата на народите на самоопределение. Окупацията, санкциите и насилието за запазването на някаква “единна държава Босна и Херцеговина” са неразумно, безнадеждно и регресивно действие на “международната общност”, т.е. водещите сили - Америка и Германия. Докато продължава окупацията на НАТО, дотогава ще съществува дейтънската държава - Босна и Херцеговина.

Народите на Босна и Херцеговина могат да се спасят от катастрофа само чрез мирно териториално и политическо разграничение, което не трябва да се реализира в етнически чисти територии; тази тежка задача може да се осъществи без война при непосредственото участие на ЕС, Америка и Русия, от факторите, които с политиката си предизвикаха и направиха възможна ужасната гражданска война в Босна и Херцеговина.