ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ

Вангелис Зафиратис

превод от гръцки: Емилия Трифонова

СПЕЦИАЛНАТА РОДИНА

Родното ми място, от където идват тези стихове се намира някъде по средата на Акрокеравнион и Йонио, простира се в полетата на Финикис и Дерополис. Специалната ми родина е пълна с тесни клисури, колкото да се провре една бързотечна река, с високи планини, където върховете не оставят място за облаците, закривайки небето. В този край легендите, спомените и действителността нямат разграничаваща линия и стават едно цяло, където хората лесно преминават от делничното в приказното, една стара балада и една легенда, разказани по кафенетата в селото лесно преминават в настоящето. В моя край още нареждат за умрелите, облечените в черно жени. Всяка жена е един стон, защото смъртта, която обхожда квартала лесно може да посети и нейната къща. Трагедията свързва хората. Много от нашите къщи са тревясали, с буренясали градини, залостени порти. Къщи, които чакат да чуят стъпките на смъртта, или на завръщащите се стопани от чужбина. Дюлите в градините на гурбетчиите миришат още в махалата, а старинните песни са част от ежедневния живот. Един забравен каменен, тревясал харман са нашите села. Воят на вятъра се превръща в легенда. Сядаш и записваш разказа му. Една весела и усмихната маргарита, която расте сама под слънцето и дъжда, може да е момичето, което цял живот очакваш, а не го срещаш никога. В зимната самота не можеш да го видиш по замръзналите площади, в тролея и в метрото, защото не съществуват. Сядаш и пишеш и за това. В специалната ми родина, ледената самота ще я видиш по лесно и ще я почувстваш с покъртителния болезнен вик на чакалите, който не те оставя да спиш. Опитваш се да запишеш безнадеждността на самотата. В моя край дърветата и камъните имат гласове. Както птиците и хората. Ще срещнеш хора говорещи с дърветата, а вечер със звездите и луната. По Йонийското крайбрежие ще видиш светлината и любовта да се сливат в танц върху вълните. Ще чуеш риданието на морето, болката на нощта и оплакването на жените, които са изгубили надежда. Събрах някои от тези гласове и ги описах в стих, превърнах ги в поезия. Стихове земни, извиращи от душата на човек, живеещ далеч от индустриалния шум, миришещи на пръст и на море.
Тези стихове не са написани за печалба, не се продават, както не се продават болката и обичта.


ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ

Буренясали дворове,
заключени порти
с тежки катинари.
Само смъртта ги навестява
за някой забравен.
Легенди витаят.
И болка.


СЪСУХРЕНИ СТАРИЦИ

Съсухрени старици
в църквата,
облечени в черно,
с по три клонки
къдрав босилек
за умрелите.
Вслушват се да чуят
стъпките им.
От иконостаса
мълчаливо плаче
Света Богородица.


ЕСЕН

Миризма на мъс
от смачкано грозде
се носи над селото.
Въздухът пари опиянен.
Зад ъгъла изскочи замаяно
младо момиче.


В ДВОРА

Червени карамфили
като огнени езици
се издигат в градината,
а мама е сред тях.
Не дойдоха и тази неделя
децата ни.
Бели лилии, корабни платна,
заседнаха пред портата.
Децата ни още не слизат.
Баща ни все гледа
в безкрайната далечина.
Светят на хоризонта
белите платна…
Сред огнените езици
на карамфилите
мама, права,
изгаряше безмълвна.


КАМЕННИ ОРЕОЛИ

В неразораните ниви,
в тишината -
един забравен каменен ореол.
За черни дни разказва камъка.
От гласа на легендите,
със воя на смъртта,
спомените оживяват.


ЗИМА

Тъжни гласове
на чакали
в мразовитата бяла нощ.
Глас на крещяща
безкрайна мъка.
Вой на чакали.
Вик на самота
в непроходимите лесове.


МОЛИТВА

Червена е скалата
в дълбокия ров.
Един ангел
написа своята молитва
с кръвта си.


ЛЮБОВТА Е

Любовта е от Бога.
Любов е и цветето,
което разкървавява
зелената ливада.
Любовта е за нас.
Любовта е и в песента,
извираща от
недрата на миналото
и легендите.


ИЗКАЧВАНЕ

Цъфналата череша,
плуваща в синьо,
се изкачва
по безкрайното небе.


МАЙ

Навлизаш в осемнадесет,
в градината на май.
Танцуваш и цъфтиш,
хвърляйки камъчета
в чистите извори
и се оглеждаш
като в счупено огледало.


СЪВЕТ

Усмихни се,
малката ми.
Бадемовите клони са красиви,
защото знаят да цъфтят.


ПАРАКЛИС

В скалата, като малко гнездо,
ослепително бял параклис,
като кацнал в мъглата бял гълъб.
Самотен кипарис
цъфти след молитва.
Вечерта го облича
в царствени одежди.


ПЛАНИНСКИ СЕЛА

Повече светии
и манастири
сред черните скали,
приличащи на калугери.
В малки
отшелнически църкви
шепа старци
палят свещи.
По хребетите
жълти
планински билки -
руси деца на планината.


КИПАРИСИ

Спокойствие и свежест
в средата на април.
Стройни кипариси
по върховете.
Върху скалата
замислен самотник
спря да си почине.
Априлската мъгла
го загръща по пътя му.


ПРИСПИВНА ПЕСЕН

Изпращам ти една въздушна целувка,
за да те приспи вместо песен.
Заспивай, звездичке моя, преди зората
да изгрее.
Изпращам ти една гореща целувка,
която да блести като сълза
от радост по лицето,
и от много любов!


БЕЛИ КАРАМФИЛИ

Две лястовици бели
летят над покрива ни.
Майка ми полива
два бели карамфила.
Над черната й забрадка
две пчели си говорят
с пролетта.


ЦЯЛА НОЩ ВДИШВАМ

Цяла нощ вдишвам миризмата
на цъфналите лимонови дървета.
Зелените листа,
като синя мечта, поникват
в пърхащата зора,
галени от ароматния вятър.


ВАЛИ, ВАЛИ

Вали, вали…
Но калта от управниците не се измива.
Властва подземният свят.


УПАДЪК

Бягат от града
малки и големи комбинатори,
жрици на любовта и ветерани,
много крадци
и още толкова доносници.

Останахме малко,
без аристократите вече.
Малък е града ни.


КОМПРОМИС

Престъпността
се разхожда свободно из града.

В мръсни кафенета,
в празни ресторанти,
рядък посетител
се кланя с усмивка.

Единствено престъпността
вършее из нашия град.

От заключените прозорци
хората й махат за поздрав.


НАШИЯТ БОГ

След всяко смрачаване,
Бог пали по една звезда
за нас.
Всяка сутрин
Бог разлиства по един карамфил
за нас.
Всеки ден
един ветрец
Бог изпраща
за нас.
Винаги
Бог прави нещо
за нас.
Отваря една порта…
И ако не я видим,
ако не я преминем,
Бог ще я затвори и ще си отиде.