МОЛИ СЕ, МАЙКО

Францишак Багушевич

превод: Найден Вълчев

МОЛИ СЕ, МАЙКО

Моли се ти, майко, на Бога
докрай да не стана аз пан:
моли се с труда си да мога
да нося честта си на длан,
пред слабия нос да не виря,
пред силния прав да стоя,
вината във друг да не диря,
а сам да се строго виня!

Моли се да бъдат до мене
децата, до век да съм с тях,
все теб да обичам безсменно,
далеч от измама и грях,
за мен да са хората братя
на моята бедна софра,
да бъда готов за земята
си родна дори да умра.

Моли се аз Господа Бога
да помня и трезв и добър
със людето, с вила трирога
да меря зеления кър,
по два пъти да не изтръгвам
пари за продаден уж ар,
кога си от нивата тръгна
към Божия светъл олтар.

Моли се, моли се без свян
до смърт да не стана аз пан!


ОБЛАЦИ

Тъмни облаци, братя в тъжен рой!
Вие все на път сте като ята:
нямате си дом, нямате покой,
ще отдъхнете само след смъртта.

Кой ви вас роди под простора глух?
Все летите към други брегове.
Птици без гнезда - до сега не чух
наши нечий глас да ви назове.

Няма на света роден кът за вас.
Кой би ви спасил тук от мрак и студ?
Злият вятър вън в дивия си бяс
мигар би ви дал стряха и приют?

Вашите сълзи под ей този свод
радват днес пръстта, сухата й твърд:
вие със дъжда раждате живот,
но това за вас, облаци, е смърт.