Ибн Араби

Ибн Араби, изтъкнат арабски андалуски поет, теоретик на суфизма, е роден на 28.07. 1165 г. в Мурсия, Андалусия, в знатно семейство. По това време в Андалусия управляват султаните Алморавиди. Когато е на 7 г. семейството му се премества в Севиля, където получава добро образование. През 1180 г. се среща с Авероес в Кордова и става суфи. През 1193 г. напуска Андалусия и пътешества в Магриб (Северна Африка). По време на пътешествията се среща три пъти с Хизир. В периода 1195 - 11197 г. живее в град Фес, Северна Африка, където общува с учени, има много ученици и последователи. От 1200 до 1203 г. извършва хадж в Медина и Мека. В Мека започва работа над главния си труд „Мекански откровения”. През 1204 г. заминава за Анатолия (Коня), а през 1205 г. - в Багдат. През 1207 г. пътува до Египет и Мека. После пребивава в селджукската столица Коня. Посещението му оказва голямо влияние на суфизма в Персия и дори в Индия. Последните си 17 г. (от 1223 г.) прекарва в Дамаск. Умира на 10.11. 1240 г. в Дамаск, където е погребан. Автор на около 800 произведения, сред които трактати, газели и др.


Публикации:


Поезия:

ПОЕТИ ОТ АНДАЛУСИЯ/ превод: Григор Ленков/ брой 44 октомври 2012