Ал Мутамид ибн Абад (Muhammad ibn ‘Abbad al-Mu‘tamid), арабски поет и военачалник от Андалусия, е роден през 1040 г. Син на Абад ал Мутадид, внук на Абад I. Ученик и покровител на поета Ибн Зайдун. Емир на Севиля (1069 - 1091). Значително разширява владенията си, завладява Кордова. Герой на много легенди и литературни произведения. Щедър меценат, в двора на който се стичат литератори и учени от цяла Андалусия. Приятел на поета Ибн Хамдис. Част от стиховете му са за жена му Итимиад, испанка, бивша робиня. При управлението му Севиля достига икономически разцвет. След като кралят на Леон и Кастилия Алфонс VI завзема Толедо, Ал Мутамид търси помощ от алморавидския управител в Мароко, Йусуф ибн Ташифину - берберите алморавиди нанасят поражение на християнските войски, но едновременно и завземат емирата Севиля, а самият Ал Мутамид е изпратен в град Агмат в южната част на Мароко. Поетът преживява трагедия, изгубва много свои деца. В заточение, в Северна Африка, той създава най-силната си лирика, пропита от носталгия. Негови приятели (Ибн Хамдис и др.) доброволно споделят изгнанието му. Ал Мутамид умира в Агмат през 1095 г.

Публикации:

Поезия:

ПОЕТИ ОТ АНДАЛУСИЯ/ превод: Григор Ленков/ брой 44 октомври 2012