КЪМ ЕВРОПА
превод: Кръстьо Станишев
КЪМ ЕВРОПА
Ти се мъкнеш с празни ръце
към винаги пурпурни хоризонти.
В отблясъка на твоите огнени страсти
твоето чело още веднъж се нажежава.
Винаги по-алчно поглъща те сумракът,
сподирящ твоят ден пропилян.
Тревата, която зад теб се възправя,
заличава твоята диря.
Каквото вършиш е безполезно.
Твоите планове са дърдорене,
за да се съкратят стъпалата,
водещи към гроба, скелет бърборещ.
Порта след порта, безмълвно нощта
те затваря.
Твоят вопъл глъхне нечут.
Европо!
Как проигра милостта, която ти се привидя,
как пропиля своето пладне.
Слънцето се въздига над друго
поколение,
което не е твое чадо,
о, мъртва майко!
КОЙ ЖЕЛАЕ ДА НАПРАВИ ЗЕМЯТА ОБИТАЕМА
Кой желае да направи
земята обитаема
и по-приветлива
Комуто се присмиват
Него прогонват
във вонящи блата
След това го забравят
Но неговото дело
не е пропаднало
От далечни пътувания
отново
лекомислени комедианти
го донасят обратно
АНТАРЕС*
Ту потъваш, ту изгряваш,
о, загадъчна звезда,
свръхдалеч на юг и запад
чезне твоята следа
Но горещ копнеж във моя
нощен сън позва те в миг
и от звездна глъб яви се
твоят великански лик
Огнена мъгла от твоя
прасвят приближи към нас
като слънцето огромна
виснеш със сияйна власт
В непочувствани пространства
вля се, всичко освети
изгрева на твойта младост
над света разпръсна ти
—————————–
*Антарес - най-светлата звезда от съзвездието Скорпион
ЛУНА
Безсмислен мъртъв вкаменен
ти свят със студ проникваш в мен
Разяден тих вишиш се пак
със светлина залял небето
и сочиш нам вселенски знак
Затулваш белези в лицето
захвърляш пак в небитието
САМО НЕЗНАЧИТЕЛНОТО Е ТРАЙНО
Беснеещ и мокър
се изплъзнах от утробата майчина
нивга не проумях за какво
и по чия заповед
по-късно мигах сред светлината
и подозрителен бях
все още такъв съм
задоволявам се; светът
там отвън е несигурен.
Той не ми принадлежи
Дали неразбираема милост
или е също
зла ругатня. Кой може да знае
Да бъде спокоен за всичко.
Затова колекционирам сортове вино
пуша кафявите изсъхнали листа
Преходности
само незначителното
е трайно.
