ПОЕТИЧЕСКИ АРИСТОКРАТИЗЪМ В ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЖЕНАТА
Гален Ганев е поет, който умее да опитомява първичния чувствен поглед и да го подчинява на негласните поетически закони. Особено видимо е това в новата му стихосбирка „Красива и мистична” - една добре структурирана и организирана от вътрешна вълнообразна хармония книга. Четирите цикъла, които я съставят, едновременно се допълват, но и търпят взаимна рефрентност като тематика, похвати на изображение и емоционален градус.
Чрез тази звукописна поезия, представляваща апология на женската същност, читателят се докосва, дори направо е въвлечен в атмосферата на една лирическа еротичност, в която обаче няма и намек за натуралистични крайности. Плътта на словото живее в милиони открехнати, загатнати прозорчета на страстна любов, но изографисана по изящен начин чрез визуализирани метафори и сравнения, неочаквани анафори и оксиморони, които носят аромат, цвят, дихание, светлина, огненост…
И дивите малини на кръвта,
когато обладаваш пак жената
с небесните целувки на дъжда
и огнените ласки на екватор.
(„Диви малини”)
Цялата природа в хилядите си превъплъщения изгрява в поезията на Гален Ганев, проектирайки почти винаги елементи от женската многоликост. Тялото, косата, очите, походката, усмивката за него са оживели метафори на говорещия природен свят - светулки, слънчогледи, рози, трепетлики, портокали, глухарчета, праскови, но и внезапно изникнали сърни, пъстърви, змии, чайки, охлюви… Пулсиращият пейзаж на разпознаваемата страст се идентифицира чрез лавини, преспи, реки, хълмове, морета, пещери, дюни, кратери, вулкани… Трудно можем да си представим по-колоритно възсъздаване на мъжкото въображение, вдъхновено от извечното, генетично предпоставено привличане между половете… Тук не става дума за конкретен женски образ - поетът се е стремил да обхване обичайното и странното, красивото и делничното в излъчването на неговата лирическа героиня. Стремил се е да прозре духа на свободната жена, която е родена за наслада, но се движи през света с артистичната си осанка, с ролята си на майка, но с призванието си на жрица. В неговите видения фигурата на непознатата е винаги красива - тя е фея, русалка, самодива, сирена… Но тя е и обикновеното момиче, което кръстосва големия град и търси любовта. Дори в стихотворението „Грозни жени” ни поразява поантата:
Как искам в колосан чаршаф да се любя
с най-грозната. В сладостен грях
за миг да забравя сред ласките буйни,
че утре ще стана на прах.
Нашата поезия изобилства с книги на любовна тематика, с автори, утвърдени като бардове на еротичното. Но точно такъв стил - интелектуално наситен, лишен от груб сексуален речник, богато асоциативен и дозирано еротичен - мисля, че няма аналог. Изображението не остава само на ниво описание, а често извежда философска значимост, афористичност, която говори за оттласкване на лирическия „аз” от първото ниво на обожание и преминаване в хоризонта на човешките стойности:
Обичам жената, която ме води към смърт,
от смърт ме спасява, преди да възкръсне.
(„Сме”)
Пред тази крайна обективизация - оголване на психофизическата представа за личността - разбираме, колко прав е Ролан Бард, когато казва, че „стилът е „лична работа” на писателя, негово великолепие и негов затвор, той е неговата самота” (Р. Бард. „Нулева степен на почерка. Митологии”, И.К. „Колибри”, 2004).
Разбира се, не е избягната и ролята на мъжкото его. Но то е някак „снижено”, безмълвно разтворено в космическата енергия на женското присъствие. То не е тук, за да полемизира, а да бъде елемент от природното самоидентифициране… Защото всяка любов не би могла да съществува без своето мъжко отражение, намеса и завоевание. Посланията на Гален Ганев са не само красиви - те облагородяват читателското съзнание с идеята, че мистичността на изживяването е вътре в нас, чрез култивиране на зрението ни да виждаме непорочното и в най-крайните си еротични фантазии. Мъжът, обезоръжен от влюбване, е по-красив за жената от всеки холивудски кумир.
Възпрепятстваната любов отказва да е наказание или повод за самоубийствени жестове; тя отново е погледната от друг ъгъл - като благоуханен еделвайс, който ще съзерцаваме със затворени очи. Защото самото пътуване към любовта разкрепостява съзнанието - поетът се е опитал да види себе си в изместено измерение: героят му рисува отраженията на любовта си в хиперболизираните метафори на оживели предмети, природни феномени, дори космически обекти („Червената рокля”, „Прелетни птици”). Намирам нещо общо между тази поезия и крайно абстрактните метафори на Николай Милчев, който с последните си книги („Петел от малинов пейзаж” и „Надеждата е бебе очила”) разби представите ни за минимум реалистична асоциативност в поезията и насити стиха си с интелектуална еротичност.
За Гален Ганев любовта е не идея-фикс на естествения нагон, а пътуване по траекторията на толкова различни женствености, колкото са може би имената на цветята по света, на разцъфналите плодни дръвчета, на реките от очаквания. Толкова е богат еротичният му пейзаж, че читателят има чувството за ренесансов калейдоскоп от картини на велики художници. Лица от древността, тела от съвременността, страсти от вечността.
Да прочетем техните имена чрез едно ново издание…
Гален Ганев, „Красива и мистична”, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2012 г.