ГЕОРГИЙ ПЕРМЯКОВ: «ПУ И ИСКАШЕ ДА ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ»

Разговора води Иля Сергеев

превод: Литературен свят

«Время Новостей» успя да открие Георгий Пермяков, преводача на последния китайски император Пу И, арестуван преди 60 г. от съветските военни след разгрома на японските войски, отбраняващи Манджурия.

- Георгий Георгиевич, какъв запомнихте последния китайски император Айсинджоро Пу И?

- Императорът беше много висок и много слаб човек, носеше очила с черна рамка. Имаше прекрасни гъсти коси и великолепни здрави зъби, които не са така характерни за китайците. Пу И говореше на чист китайски, на класически пекински диалект, точно спазвайки тоналността. В наш плен императорът прекара около пет години. Ежедневно си водеше дневници, правеше си записки. В архива ми са се запазили няколко такива документа на обикновени ученически тетрадки.

- Как се запознахте с Пу И, къде се състоя първата ви среща и при какви обстоятелства?

- От 1939 г. започна службата ми в генералното консулство на СССР в Харбин като преводач и преподавател по китайски и японски езици. Там стажувах при нашите разузнавачи, за мен научиха в Москва. Когато в август 1945-та Пу И беше арестуван на летище Мукден, през Забайкалието го доставиха в Хабаровск. И тук, разбира се, му потрябва преводач. Преводачът трябваше да бъде проверен, а аз бях съветски гражданин. И второ, преводачът трябваше да знае в съвършенство писмения и устен език. И в октомври 1945 г. ме покани майор Язев от хабаровското областно управление на МВД. Каза ми, че е упълномощен да ми предаде молбата на наркома Сергей Круглов: кани ме в СССР на длъжността старши преводач, обещава ми жилище в Хабаровск. По това време аз, трябва да кажа, вече десет години чаках възможността да ида в Съюза, в родината си. Бях страшно радостен, танцувах от радост.

Заедно с жена ми в ноември 1945 г. пристигнахме в Хабаровск, където започнах работа  на спецобект № 45, където под стража се намираше император Пу И и командването на Квантунската армия. Там ме покани при себе си майор Денисов. Попита: «Добре ли знаеш китайски език?» Казвам, че го знам горе-долу. «Така, зад стената живее Пу И, последният император на Китай». Казвам: не може да бъде. А той: «Иди да му се представиш, кажи му, че си му определен за преводач, и го попитай има ли някакви молби». Излязох от Денисов, минах по коридора и влязох в помещението: голям дортуар (обща спалня във възпитателните и работнически заведения. - рус. ред.), голяма спалня, на прозореца цветя, три войнишки легла - той, макар и император, е пленник, и ние не го глезехме. По средата на стаята - голяма маса. За нея седи човек, нещо пише. От другия ъгъл се надигна висок китаец и ми протегна ръка: «Здлавейте!» Така се запознахме. Станах му преводач, а после и учител. Той се опитваше да учи руски, и добре се справяше. Пу И имаше вродени способности за езиците.

- Ви сте бил участник в токийския процес, на който командващите императорската армия на Япония бяха осъдени като военни престъпници. Каква беше ролята на Пу И на този процес?

- През август 1946-та закарахме Айсинджоро Пу И в Токио, където той трябваше да бъде свидетел на международния трибунал. На този процес бях един от преводачите и имах право в случай, че в мен възникнат някакви съмнения по време на превода, да вдигна ръка. И председателят на международния трибунал мистър Уеб спираше процеса за уточняване на превода. По време на съдебните заседания се разкри факт, който едва не струва живота на Пу И. Смяташе се, че последният китайски император е получил назначението си като император на марионетъчната държава Манджоу-Го в Северен Китай под натиска на японците. Но китайците показаха доказателство, че Айсинджоро е предприел тази крачка доброволно. Под подписа на Пу И на коприна на на китайски език имаше благодарствен надпис в полза на командването на Квантунската армия. Императорът благодареше на японците за оказаното доверие и освен това казваше, че смята назначаването си на поста император на Манджоу-Го за напълно справедливо и достойно. Пу И на съда под клетва каза, че този надпис е фалшификат, направен не от него. Тогава китайците поискаха да се направи графологична експертиза. Бях в комисията. Ще кажа направо: експертизата потвърди, че надписът е направен именно от ръката на Айсинджоро Пу И. А това означаваше, че трябва да го съдят така, както и Хидеки Тодзио и другите главатари на японската военщина. Но за нас, за съветската делегация Пу И беше твърде ценен свидетел. Неговите показания много помогнаха на разузнаването ни. Затова направихме всичко възможно, за да запазим живота на императора. Имам снимки на тази експертиза. Договорихме се с китайците и нейните резултати не бяха публикувани. Петнадесет години по-късно Пу И писа в спомените си за този случай и каза, че от страх е излъгал под клетва. Но спаси живота си.

- Колко остана Пу И в Хабаровск? И защо все пак е било взето решението да бъде предаден на китайците?

- Пу И съвсем не искаше да се връща в Китай. Той много пъти писа писма на Йосиф Сталин, благодари му за отношението и за подкрепата. Даже изразяваше готовност да усвои в Русия социализма и да стане комунист. Той искаше завинаги да остане в Съветския Съюз. Дори предлагаше всичките си спестявания и скъпоценности да бъдат предадени за възстановяването на народното стопанство в СССР. Затова Пу И беше шокиран от решението на Сталин да го предаде на Мао Цзедун през юли петдесета година. И даже опита да се самоубие на гара Погранична. Конвоят едва успял да го измъкне от примката. А в Китай Мао Цзедун прости на Пу И. След период на превъзпитание той работеше в ботаническата градина на Пекин. Впоследствие дори стана депутат в Общокитайското събрание на народните представители.


«Время Новостей», 16.08.2005