Константин Победоносцев

Константин Петрович Победоносцев (21.05./2.06. 1827 - 10/23.03. 1907) е руски държавен деец, юрист, православен философ. Завършва Училището по право (1846) и работи в московските департаменти на Сената. Професор по право в Московския университет (1859-1865). Курсът му „Гражданско право” е преиздаден пет пъти и се превръща в настолна книга на юристите. В края на 1850-те г. се изявява като публицист с либерални възгледи. В началото на 1860-те участва дейно в разработката на съдебната реформа (1864). След като оставя професорската си длъжност (1865), се преселва в Петербург и изцяло се посвещава на държавната служба: сенатор (1866), член на Държавния съвет (1872). Речите му в Сената и Държавния съвет правят силно впечатление на слушателите, според известния юрист А. Ф. Кони. Активно се занимава и с публицистика, публикува 17 книги, много статии, документални сборници, преводни трудове по история и право. Възпитател (1865) и преподавател по история на правото на престолонаследника Александър Александрович (бъдещия Александър III), а по-късно - на Николай Александрович (Николай II). В края на 1870-те г. във възгледите му се извършва коренен прелом. След убийството на Александър ІІ остро критикува реформите от 1860-1870-те г. Един от създателите на тайната правителства организация „Свещена дружина” (1881-1883), чиято цел е борбата с народническия екстремизъм. От 1880 г. - в продължение на 26 г. е обер-прокурор на Светия Синод. В „Московски сборник” (1880) критикува западно-европейската култура и държавно устройство; привърженик на православието и монархизма. Нарича западната демокрация „голямата лъжа на нашето време”. След приемането на Манифеста от 17 октомври 1905 г., провъзгласил буржоазните „свободи”, излиза в оставка. Съчиненията му са издадени през 1996 г.


Публикации:


Проза:

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО/ брой 90 декември 2016


За Константин Победоносцев:

105 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИЗТЪКНАТИЯ РУСКИ ОБЩЕСТВЕНИК КОНСТАНТИН ПОБЕДОНОСЦЕВ/ брой 44 октомври 2012

„ВЛАСТТА - ТОВА Е ЖЕРТВА”/ автор: Александър Репников/ брой 44 октомври 2012