СТИХОВЕ
превод: Мария Шандуркова
***
Пълнолуние, и меча кожа,
и звънчета се люлеят с глас…
Лекомислен час! - Но аз ще кажа -
най-мисловен час.
Помъдрях от вятъра насрещен,
погледа ми стана милостив,
на баира манастирът свети,
от снега - красив.
Вий снежинки, по яката снежна,
ме целувате за кой ли път.
Към дървото във поле поглеждам
и в лунния сърп.
Зад широкия гръб на коларя
две глави без милувка стоят.
Вече с Господ на сън си говоря,
Вий не сте ми в съня.
27 ноември 1917
—————————–
***
Страница под твоето перо,
бяла, тиха, всичко ще приема
и ще пазя твоето добро -
ще го върна после в друго време.
Аз - селце съм, рохък чернозем.
Ти за мен си слънчев лъч и влага.
Ти. Стопанин мой и Господ в мен,
а пък аз съм лист и хляб за гладен.
10 юли 1918
—————————–
***
Кой правен от камък, кой правен от глина,
но аз пък - сребро съм искрящо,
във всичко различна - на име Марина,
аз пяна съм морска, кипяща.
От плът и от глина, който е сторен,
със гроб е и с плоча надгробна,
а, кръстена в морския купел просторен,
аз в полет умирам свободна.
Огради минавам, в сърцата живея,
на воля е в мен свободата
и, виждаш - косите безредно пилея -
не ставам за сол на земята.
Рушейки аз всяко гранитно коляно,
отново с вълната възкръсвам!
Здравей, моя пяна, весела пяна,
висока, красива и дръзка!
23 май 1920
—————————–
***
Там, где сълзите проливах,
утре рози ще цъфтят.
Аз дантелчици изплитах,
утре мрежи ще плета.
Че море ми е небето,
че море ми е - земя.
Не рибарска мрежа плетох,
мрежа песенна е тя!
15 юни 1920
—————————–
***
Другите - имат светли очи и лица,
аз пък беседвам с ветрове през нощта.
Не с италианските,
млади, зефирни, -
с руските, силни,
красиви, немирни.
Другите скитат по пътища вредом,
с устни пресъхнали дъх си поемат…
Аз, прикована на стълб съм, застинала!
Руският вятър през мен да премине.
Другите - в нежни са брачни окови!
С нас съдбоностният Вятър говори.
- Все тъй съм самичка - семейство - стена!
И вярно е сякаш - не съм аз жена!
2 август 1920
—————————–
***
Когато се вглеждам аз в пътя, заринат
с накапалите, разпиляни листа,
тъй както художника в своя картина
нанасял е с четка последна черта,
така е, си мисля (че е нехаресван
моят ръст и тъжния вид мълчалив),
като жълтият лист, на върха провесен,
единствен, самотен и смело ръждив.
20 октомври 1936
***
Полнолунье, и мех медвежий,
И бубенчиков легкий пляс…
Легкомысленнейший час!- Мне же
Глубочайший час.
Умудрил меня встречный ветер,
Снег умилостивил мне взгляд,
На пригорке монастырь светел
И от снега - свят.
Вы снежинки с груди собольей
Мне сцеловываете, друг,
Я на дерево гляжу,- в поле
И на лунный круг.
За широкой спиной ямщицкой
Две не встретятся головы.
Начинает мне Господь - сниться,
Отоснились - Вы.
27 ноября 1917
—————————–
***
Я - страница твоему перу.
Всe приму. Я белая страница.
Я - хранител твоему добру:
Возвращу и возвращу сторицей.
Я - деревня, черная земля.
Ты мне - луч и дождевая влага.
Ты - Господь и Господин, а я
Чернозем - и белая бумага!
10 июля 1918
—————————–
***
Кто создан из камня, кто создан из глины,-
А я серебрюсь и сверкаю!
Мне дело - измена, мне имя - Марина,
Я - бренная пена морская.
Кто создан из глины, кто создан из плоти -
Тем гроб и нагробные плиты…
- В купели морской крещена - и в полете
Своем - непрестанно разбита!
Сквозь каждое сердце, сквозь каждые сети
Пробьется мое своеволье.
Меня - видишь кудри беспутные эти?-
Земною не сделаешь солью.
Дробясь о гранитные ваши колена,
Я с каждой волной - воскресаю!
Да здравствует пена - веселая пена -
Высокая пена морская!
23 мая 1920
—————————–
***
Где слезиночки роняла,
Завтра розы будут цвесть.
Я кружавчики сплетала,
Завтра сети буду плесть.
Вместо моря мне - все небо,
Вместо моря - вся земля.
Не простой рыбацкий невод -
Песенная сеть моя!
15 июня 1920
—————————–
***
Другие - с очами и с личиком светлым,
А я-то ночами беседую с ветром.
Не с тем - италийским
Зефиром младым, -
С хорошим, с широким,
Российским, сквозным!
Другие всей плотью по плоти плутает,
Из уст пересохших - дыханье глотают…
А я - руки настеж! - застыла - столбняк!
Чтоб выдул мне душу - российский сквозняк!
Другие - о, нежные, цепкие путы!
Нет, с нами Эол обращается круто.
-Небось, не растаeшь! Одна - мол - семья!
Как будто и вправду - не женщина я!
2 августа 1920
—————————–
***
Когда я гляжу на летящие листья,
Слетающие на булыжный торец,
Сметаемые - как художника кистью,
Картину кончающего наконец,
Я думаю (уж никому не по нраву
Ни стан мой, ни весь мой задумчивый вид),
Что явственно желтый, решительно ржавый
Один такой лист на вершине - забыт.
20-е числа октября 1936
