ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ – ЕДИН ОТ ВЕЛИКАНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО

На 3 октомври 2012 г. в залата на читалище “Славянска беседа 1880″ на ул. “Раковски” 127 от 18:00 часа ще се проведе Дебелянова вечер под надслов “Скрити вопли” по случай 125-годишнината от рождението на поета, 96 години от неговата гибел, сто години от написването на неговия шедьовър “Да се завърнеш в бащината къща” и 106 години от знаменитата му рецитация в читалище “Славянска беседа”. Вечерта се организира от читалище “Славянска беседа”, Съюза на независимите български писатели, община Копривщица и издателство “Симелпрес”. На нея ще бъде представен първият роман за Дебелянов и за прокълнатите поети на България “Да се завърнеш…”

Като негов автор си позволявам да напиша долните редове, с надеждата, че всички, които обичат Дебелянов, ще прекарат един вълнуващ час на преклонение пред гения му.
3 октомври е първоначалната дата, с която се свързва смъртта на Димчо Дебелянов. Едва впоследствие се уточнява, че зловещият ирландски куршум го улучва в стомаха на 2 октомври към 10:30 сутринта.
Подобно на Ботев, неяснотите около смъртта легендаризират името му. Дори и последните му два шедьовъра “Един убит” и “Сиротна песен” стават известни година по-късно, когато Георги Райчев тръгва по фронтовете да търси сведения за загиналия си приятел. И в една гръцка кръчма получава от майор Грозев зашитите в ръкава на куртката му листчета с двете безсмъртни Дебелянови стихотворения.
Веднага след смъртта му Дебелянов е охулен по типичен български маниер. В това няма нищо необикновено. С кой ли от големите ни поети не става същото. Обвиняват го дори за неща, за които не би трябвало да го обвиняват. За бедността му, за щедростта му, за честността му, за добротата му, че дори и за съвестта му. И макар приживе всички да четат стиховете му с удоволствие, талантът му е поставен на заден план. Пет години за него не се говори, говори се за тъжните скандали, които са съпътствали скръбния му живот. Забравя се, че макар и без издадена стихосбирка, Дебелянов е един от най-печатаните български поети приживе. Още тогава негови стихове се пеят като популярни песни. Говори се, че някои от тях са били известни и в чужбина. И не се знае докъде щеше да стигне в своето творчество, ако беше имал късмета да оцелее. Той самият подхвърля, че щял да пише романи.
Трябвали са му само два дни. На 5 октомври 1916 година се сключва временно примирие, което трае кажи речи цяла година. Как след всичко това да не вярваме, че всичко на този свят е въпрос на съдба. Докато е жив, Дебелянов се радва на поезията и другите се радват заедно с него. Следват 5 години на напразни напъни от страна на завистта на бездарниците да се забрави, че е имало такъв поет. Не че тези напъни не продължават до днес. Но са безсилни пред могъществото на един от най-ярките таланти в историята на българската поезия.
Именно за да се открои това могъщество на един от малкото доказани световни и европейски поети на България, си поставих целта да напиша роман за него. Неоправдано е за повече от век българската литература да не си направи труда да сътвори такъв роман. А животът и смъртта на Димчо Дебелянов предоставят широки възможности за написването именно на роман. Неизяснените моменти в тях дават простор на въображението и след като се убедих, че никой не желае да постави Дебелянов по-високо от себе си, реших да рискувам, воден от ясното съзнание, че е по-добре да има роман за Дебелянов, отколкото да няма такъв.
Дебелянов го заслужава, защото е един от великаните на българското слово.

Георги Н. Киров