НА ПЪТ

Владислав Шошин

превод от руски: Слав Хр. Караславов

Повеждат ме далечни друми
в кръга на хора и цветя
и диря думи,
диря думи…
- Вземете, моля, песента…

Във столичната светла вечност,
в сърце другарско, не в музей,
сложете моята сърдечност,
в очи приятелски да грей.

Вземете мойто топло слово
да затрепти като дъга,
за дружба клетвата отново
от мен е казана сега.

Че там в дима на гневна битка,
де древно мъжество кръжи,
пак българският лъв на Шипка
във зъби славата държи.

На Тракия в полята равни
сред рози и сред ален мак
се вглежда Олга Николаевна
с очите на Русия пак.

А стъпкал пътищата лоши,
куршум и скърби надживял,
навеки днес един Альоша
на пловдивския хълм е спрял.

И там сред розите - отново
пробило весело пръстта -
цъфти и мойто топло слово
на незабравките с цвета.