Владислав Андреевич Шошин, руски поет, литературовед, учен, критик, прозаик, е роден на 30.05.1930 г. в Ленинград. Преживява ленинградската блокада. Във войната загиват бащата и най-близките хора на поета, затова темата за войната преминава през цялото му творчество. Печата от 1946 г. - в. „Ленински искри”. През 1948 г. завършва училище със златен медал, а през 1953 - филологическия факултет на ЛГУ, след което аспирантура в Пушкинския Дом. Почти половин век работи в Пушкиновият Дом. Доктор на филологическите науки. Водещ научен сътрудник в ИРЛИ ( Пушкиновият Дом). Първият му сборник със стихове е „Песни за път” (1955). От края на 1950-те стиховете му се появяват в ленинградската градска и областна многотиражна преса, в сп. „Огоньок”, „Млада гвардия”, „Звезда” и „Нева”. През 1960 г. е приет за член на СП на СССР, и в същата година излиза монографията му „Николай Тихонов” (преиздадена 1990). През 1962 г. в Москва излиза втората му книга със стихове - „Първи гръм”, получила широк отклик както в СССР, така и в България и Полша. Особено място в биографията на писателя заема дейността му по опазване на паметниците на руската култура, което не се приветства във времената на хрушчовото „размразяване”. Шошин успява да публикува в сп. „Млада гвардия” (1961. №4) статията си „Да се гордеем със славата на своите предци!”, в която изразява тревогата си за пренебрежението към националните традиции. Като поет Шошин е лирик, чужд е на екзалтациите и експериментаторството, поезията му е издържана в класическия ритъм и строгата рима, в нея присъства „северната тема” с любовта към руската история и родната природа. Издава монографии за Ал. Прокофиев: “Поeтът Александър Прокофиев” (1965), за М. Дудин, и 20 поетични сборници, сред които „Четирите посоки на света” (1965), „Век на раждане” (1972), „Ленинградска симфония” (1983), „Съдба и щастие - Ленинград!” (1987), събрала най-добрите му произведения. „Поет и свят” (1966) е литературоведска книга. През 1990 г. издава със собствени средства „лиричния пътеводител” по града „Спри, минувачо! Не бързай”. През 1990-те работи над лиричната епопея „Петър Велики и нашето време”, получила топли отзиви от литературната общественост. Превежда от осетински, белоруски, украински, естонски, грузински, френски, български, немски. Сред преведените от Шошин поети са Н. Бараташвили, Г. Табидзе, М. Танк, А. Нисаналин, А. Сийг, Я. Ругоев, Н. Гилен, Б. Олейник. Като литературовед е известен както с произведенията си за Н.Тихонов, така и с многобройни статии за творчеството на Заболоцки, Гумильов, Булгаков, Платонов, Ахматова, Есенин, Маяковски и др. По негови стихове създават музика В. Соловьов-Седой, С. Баневич, М. Кочетова, Ю. Шчекотов, В. Стратуца. В по-ново време издава книгите „Победа, ти навеки с нас си!” (стихотворения”, 2005), „Пушкинов Дом наш, здравей!” (стихотворения. Кн. 1. 2005), „Писатели-кореспонденти на фронтовете на Великата Отечествена война” (2006). На творчеството му е присъщ безкомпромисен патриотизъм. Oще в нaчалото на 60-те г. в стихотворния си сборник „На разгърнат фронт” поетът с тревога пише за враждебната дейност на вътрешните врагове на Русия: „Мъртвите герои няма да възкръснат,/ а живите днес - ако щеш умри:/ и хоругви няма да помогнат, ако/ врагът щурмува крепостта отвътре… / Искат да натрапят на моето Отечество/ подивяването по моден образец:/ американския си начин на живот,/ ужаса на обезкръвените сърца”. Умира на 79 г. на 21.11. 2008 г. в Санкт Петербург. На български през 60-те и 70-те г. на 20 в. са превеждани негови стихове от Слав Хр. Караславов, Любен Любенов, П. Христозов, П. Стойчев.

Публикации:

Поезия:

НА ПЪТ/ превод от руски: Слав Хр. Караславов/ брой 43 септември 2012