Джулието Киеза

превод: Татяна Любенова

Разговoра води  Емил Бабаян

Четири милиарда хора ще взривят западната цивилизация

Настъпва залезът за епохата на потребителското общество, на планетата се изчерпват остатъците от жизнено важни ресурси, светът се плъзга към глобална война, която е невъзможно да се предотврати. На смяна на една епоха, стремително идва друга - епоха на промени, неуправляеми катаклизми, мащабни трусове, глад, разруха и милиони смърти. Именно към такова мнение се придържа италианският журналист, политик и публицист Джулието Киеза. В интервю за ИА REGNUM той се опитва да обоснове своята позиция.

- Да започнем, ако обичате, с известното Ви изказване, че светът е управляван от девет души. Кои са тези хора?

- Те може да са девет, може и да са 15, по същество не е важно.

Просто много тесен кръг от хора всеки месец се събират заедно и решават съдбата на седем милиарда души на планетата. Става дума за главите на крупните банки и финансовите империи - повечето от тях не знаем дори как изглеждат, те не се показват пред света, известни са ни само някои от тях, но в ръцете именно на тези финансови магнати е съсредоточена реалната власт. Те стоят зад паравана и дърпат конците, движат милиарди и трилиони, назначават правителства, които обслужват техните интереси… Върху тях лежи отговорността за кризата, която сега е обхванала света. Те символизират фиаското на Западната цивилизация, и тъй като шепа хора определят световния ред, то вече няма какво да се говори за западна либерална демокрация и още повече за нейния износ. 

- Вие имате предвид, че именно тези хора съзнателно провокират днешната световна криза?

- Не съвсем. Това твърдение е актуално за всички предишни кризи, които бяха моделирани и изкуствено създадени, а след това дирижирани. Днешната криза е неуправляема и в значителна степен обусловена  от острия недостиг на ресурси в света. Просто световният елит не е предвидил, не е отчел, че острият дефицит на ресурси ще настъпи толкова скоро, ние също не сме отчели това. Но от друга страна, те направиха всичко възможно, за да ускорят приближаването на неминуемия крах. Погледнете, в света ежечасно и ежеминутно се създават изкуствени богатства, общият обем на които превишава с 20-25 пъти световния брутен вътрешен продукт. Те създават виртуални, несъществуващи пари, върху които придобиват реално благо, раздувайки по такъв начин сапунен мехур, който рано или късно ще се пукне.

От друга страна, западната цивилизация - това не е целият свят, зад нейните предели се развиват други страни. Сега четири милиарда живеят паралелно със Запада, придобивайки все повече независимост и вече става невъзможно да ги контролират. И ако преди 15 години думата на Вашингтон беше закон за развиващите се страни, то сега те израстват независимо от преди. На тях са им нужни ресурси. Безкрайното развитие на икономиката в затворена ресурсна система е невъзможно и следователно, нивото на живота в страните на Запада не може да се задържи на тази висота, на която се намираше до този момент. Те могат да напечатат милиарди книжки, но проблемът с недостига на ресурси с това няма да се реши. Пада нивото на управляемост на ситуацията, те губят контрол. За да го задържи, елитът разиграва спектакли, опитвайки се чрез това да задържи в ръцете си остатъка от спасителните за него нишки.

- Като стана дума за спектаклите: преди 11 години САЩ разиграха спектакъл, наречен “Атака на терористите срещу САЩ”, преди няколко дни “отбелязаха” 11-та годишнина от трагедията. Много хора и досега вярват, че на 11 септември 2001 г. международният тероризъм е нападнал Съединените щати и е устроил кървав терористичен акт. Какво ще кажете по този въпрос?

- Вярват не просто много, вярват милиарди. Ако излезете на улицата и попитате 10 души, то, ако не всички, поне девет от тях с увереност ще ви кажат, че през 2001 г. терористите от “Ал Кайда” са организирали мащабен терористичен акт, унищожил живота на хиляди хора, защото терористите са зли, не обичат Америка и така нататък. Това може да се сравни с филма “Матрицата” - милиони хора живеят и се радват в неведение, не подозирайки какво се случва под носа им. Но тези хора можем да ги разберем - те са обикновени граждани, които имат свой живот, свои интереси, хоби, семейства и приятели - те са нормални.

В главите им дори не се промъква мисълта, че държавата е способна да убие за час почти три хиляди свои граждани. Но в интерес на справедливостта, трябва да кажем, че днес в света много повече хора вече знаят най-близката до реалността история за 11 септември, отколкото преди десет години. Ние знаем много повече. Аз сам съм се занимавал с този проблем, за мен той стана като някакъв будилник, който ми подсказа, че предишните ми представи за реалностите в съвременния свят са вече неактуални. Терористичният акт на 11 септември подтикна много хора към размисъл.

- Наричате събитията от 11 септември “терористичен акт”, но много са склонни да употребяват термина “провокация”.

- Едното не изключва другото. Това беше терористичен акт, но целият въпрос е в това кой го е извършил. “Ал Кайда” тук няма нищо общо. 11 септември е дело на американските спецслужби, израелския “Мосад”, Пакистан, Саудитска Арабия… Световният елит усети, че изпуска управлението на властта и се намира на прага на крах, затова и беше длъжен да разрази поредната криза.  

Нужно беше да се разиграе още една ефектна сцена от спектакъла, която би сплотила американския народ, сателитите на САЩ, пред лицето на митичния външен враг. За тях нищо не струва моят живот, вашият, животът на десетки, стотици, хиляди хора, само и само да постигнат своето. Но нормалните хора не знаят нищо за това, защото мислят и разсъждават с човешки категории. А световният елит не е такъв: това са мутанти, представители на друга антропологическа група, които броят цифрички и поставят подписите си под фактически смъртни присъди, даже без да се замислят. Те се събират заедно, преместват някой и друг трилион долари от пункт А в пункт Б, не докрай разбиращи последствията от своите действия. Терористичният акт от 11 септември е свидетелство за тази недалновидност и способ да се поддържа живот в организъм, който вече е мъртъв. 

- И колко още така би могло да се поддържа животът в “труп”? 

- Да се противостои на кризата става все по-сложно, възможностите да се даде адекватен отговор стават все по-малко.

Става дума не толкова за финансовите, но и за демографските, енергийните, социалните, хуманитарните и други кризи, които се случват все по-често. Това е цикъл, който с всеки следващ път продължава все по-малко. Имаше криза през 2001 г., след това 2007-2008 г., а следващата настъпи в 2011 г. Това е стесняваща се спирала, в края на която е черна дупка - крайният пункт, предназначението на който, тъкмо по причина на прекомерната близост, вече не подлежи на промяна: силата на привличане е твърде висока. Всичко върви към война - глобална, широкомащабна борба за ресурси. Когато става въпрос “да бъдеш или да не бъдеш”, във силния се поражда голямо изкушение да пусне в ход оръжието против слабия. 

- Да ограбят света, за да обезпечат достойно съществуване на “златния милиард”? 

- Съвършено вярно.

- След 9 / 11 на Запад все по-често се чува термина “ислямски фундаментализъм”. В Европа сега сериозно обсъждат  степента на опасност от исляма за съществуването на западната цивилизация. Не мислите ли, че още една заплаха  за съвременното световно устройство е сблъсъка между Запада и Изтока?

- Трябва да признаем, че прогнозата на Самюъл Хънтингтън, изложена в “Сблъсък на цивилизациите?” ?” (The Clash of Civilizations?), се сбъдва. Разбирате ли, в Африка например, един милиард души живеят в своя век, по свои обичаи, в духа на своите традиции, и когато се опитват да им натрапват мнение , че те живеят неправилно, това води до конфликт. Когато става дума за хипотетична интеграция между различни култури и цивилизации, това винаги е актуално. Конфликтът между цивилизации - това е война, но ако в случая с Афганистан и Либия на Запада се удаде да удържи много или малко значителна победа над “врага” и да тласне глобализацията с още една крачка, то какво ще прави Западът с Китай, например, с население един милиард и триста милиона души?

- Но резултатите от глобалните интеграционни процеси за последния половин век са налице: различни култури се сближават и, макар и не без сътресения, но постепенно проникват една в друга.

- Интеграционните процеси са невъзможни без икономическите. Но как да обясниш на 25 милиона италианци, че те са длъжни да живеят по-зле, отколкото сега? Разбира се, хипотетично, ако някой управленец стане и каже, че, нали, “знаете, момчета, тук има несправедливост, нужно е да се заемем с по-справедливо разпределение на ресурсите, така че всички да имат поравно, иначе ще бъде лошо” - тогава от чисто теоретически-утопични позиции това е възможно.  За това е необходимо на хората още отначало да им се каже истината. Но на практика става обратното - ресурсите са все по-малко, а на световния елит са му необходими все повече. Това е и основното фундаментално препятствие по пътя на глобализацията, под която няма никаква реална икономическа почва. 

- Говорейки за глобалните тенденции върху “синьото кълбо”, не трябва да пропуснем да споменем и за “арабската пролет”…

- „Арабската пролет” е спонтанно явление, което скоро след възникването си премина под контрола на Запада. Работата е в това, че в страните, където се извършиха революции, е висок процентът на младото население. Това са хора, родени преди 18-20 години, които имат телевизори, компютри, телефони, които имат достъп до информация отвън. Родителите им не са имали такъв достъп. Но ние живеем в общество на спектакли…

И така, какво вижда арабската младеж? Пред нейния ясен взор се изправя животът в Ню Йорк, Париж, Рим, Москва, Лондон. А след това тези млади хора се оглеждат около себе си и разбират, че живеят много по-лошо. Нещо повече, положението им се влошава с всеки изминал ден. Те не искат да приемат западния начин на живота, но се стремят да повишат своето собствено благосъстояние. Но тук има тънкост, която трябва да се отчита: такива самопроизволни изблици на недоволство не могат да продължат дълго, ако нямат координатор, ръководител. Това е като движението “Завладей Wall Street” - хората нещо подразбрали, хвърлили бегъл поглед върху ситуацията, много повърхностно се приближили до разбирането на истината, и това веднага доведе до възникването на протеста. Но движението постепенно заглъхна, защото отсъстваше каквато и да е организационна работа. В случая с “арабската пролет”, процесът много бързо премина под контрола на външни играчи, а днес САЩ, Европа, монархиите от Персийския залив целенасочено водят борба против легитимната власт на Сирия. “Арабската пролет” - това е поредният пръстен от спиралата на глобалната криза, която се подклажда от кукловодите зад кулисите.

Российский писатель, 16.09.12