ПОСЛЕДНАТА МИТНИЦА

Никола Бувие

превод от френски: Румена Коларова-Шиндлер

Откакто тишината
вече музика не ражда
откакто и словата си признаха,
че водят до безмълвие
плачат капчуците
притъмня и вали

В забравата на имена и спомени
остава още нещо да се каже
между този дъжд и Другия очакван
между сарказма и завета
между трите удара на часовника
и двете фази на кръвното налягане

Но откъде да се започне
щом и залезът
отказва да каже
защо ценим простотата
едва когато е вече разбито сърцето

Женева, април 1983 г.

—————————–

Из стихосбирката “Външното и вътрешното”