Никола Бувие
Никола Бувие (Nicolas Bouvier, 6.03.1929 - 17.02.1998) е роден в Женева. Веднага след завършване на следването си по право и литература в Женева, Бувие, запленен още от детството си от пътешествията, се впуска в 3-годишно пътуване по света, което го отвежда чак до Япония. Първата част от това пътешествие минава през Югославия и стига до Кюрдистан. То е описано в книгата „Употребата на света” („L’Usage du monde”, 1963), преведена на български език, илюстрирана от Тири Верне, художникът, който придружава автора по време на пътешествието. Тя е удостоена с Наградата на женевските писатели през 1985 г. Бувие тръгва първо на изток, защото там са корените на човешката цивилизация: писменост, знаци, гробници, история. В „Употребата на света” дефилират анадолски пейзажи, полузатрупани от сняг, мимолетно срещнати хора, моменти на интензивно докосване до един или друг обект, търсене на „легендарни места”. Пътуването през Югославия, Гърция, Турция, Иран и Афганистан към Индия е белязано с интензивна визуалност, която е характерна за стила на Бувие. Писателят разказва за местностите и хората, като вмъква и своите разсъждения върху опознаването на човека, уважението на различията на другите, вниманието към заобикалящия ни свят, смъртта, или с една дума, разсъждения върху „употребата на света”. Лайтмотивът на музиката (гайдата в Македония, кларинета и тимпаните по анадолските плата) откроява различните етапи на пътешествието. А рисунките на Тири Верне - лица, животни, пейзажи, черни тирета на бял фон, стилизации с голяма точност, подчертават визуалното удоволствие от извървения път и често допълват недоизказаното в текста на книгата. В „Японска хроника” („Chronique japonaise”, 1975), също преведена на български език и удостоена с наградата „Рамбер”, се чувства още по-силно интереса както към видяното в настоящия момент (селски празник, вечерни, зимни и други пейзажи, екскурзия до остров Хокаидо и други), така и към миналото (легенди, история на трудните контакти на японците с тези „дяволи чужденци”, смесицата от религии и свети места на шинтоизма и на будизма). За да се издържа по време на пътуването си, Бувие изучава фотографията и прави чудесни снимки за първата си книга за Япония, повечето черно-бели, а някои в зелено, кафяво и червено - цветовете на страната. Бувие пише и разкази, в които вплита и стихове: „Външното и вътрешното” (”Le Dehors et le Dedans”, 1982), „Бухалът и Китът” („Le Hibou et la Balеine”, 1993), “Двадесет и пет години заедно, история на романската телевизия” („Vingt-cinq ans ensemble, histoire de la television romande”, 1979), „Народното изкуство” („L’Art populaire”, 1991) и др. За цялостното си творчество Бувие е удостоен с Голямата награда “Рамю”. Върху живота на Бувие има и филм, реализиран от Патриция Платнер, озаглавен по едноименната му книга „Бухалът и Китът”.
Публикации:
Поезия:
ПОСЛЕДНАТА МИТНИЦА/ превод от френски: Румена Коларова-Шиндлер/ брой 43 септември 2012