Рихард Вилхелм

из „Китайски предания” (1924)

превод: Литературен свят

Живял веднъж човек, принадлежащ към сектата на Белия Лотос. Мнозина от желаещите да постигнат тайните изкуства го смятали за свой наставник.

Веднъж вълшебникът пожелал да се усамоти. Той поставил в пруста купа, покрита с друга купа, и наредил на учениците си да ги наглеждат, но в никакъв случай да не ги откриват и да не поглеждат вътре.

Но едва той се скрил, и учениците вдигнали капака и видели, че в купата има чиста вода, а във водата - корабче от слама, с мачти и платна. Учудени, започнали да пъхат в корабчето пръсти. То се обърнало. Вдигнали го веднага и отново захлупили купата.
В същия миг се появил вълшебникът и попитал:

- Защо не ме послушахте?

Учениците наскачали и започнали да отричат всичко. Вълшебникът заявил:

- Моя кораб претърпя крушение в далечното Жълто море. Как смеете да ме мамите?

Веднъж вечерта той запалил в ъгъла на дворчето малка свещ и заповядал на учениците да я пазят от вятъра. Минал часът на втората стража, а вълшебникът не се връщал.
Уморени и сънливи, учениците легнали да спят. На другата сутрин се оказало, че свещта е угаснала.
Запалили я отново.

В същия миг вълшебникът се появил и казал:
- Как посмяхте да нарушите заповедта ми?
Учениците всичко отричали:
- Не сме мигнали. Как е могла да угасне тази свещ?
Вълшебникът им казал:
- Петнадесет мили блуждах в тъмнината по пустинните места в Тибет, а вие искате да ме излъжете.

Това вселило в учениците страх.