КОСМИЧЕСКОТО ПЕТНО

Юлия Момчилова

В тетрадката на Зарко се появи едно петно, но не какво да е, а космическо. По свое желание то се превръщаше ту в синя шарка от химикалка, ту в тайнствен отпечатък от мазен пръст, ту в следа от прашна обувка.
Когато Зарко се сприятели с космическия пришълец, петното започна да изпълнява някои негови желания. Техните игри все по-често се превръщаха в чудесни забавления. Зарко се смееше весело на необикновените превъплъщения на космическото петно и съвсем преставаше да внимава в час.
- Стани хобот на слон! - предлагаше Зарко и петното се удължаваше, удължаваше и ставаше като опашка на мишка.
- Хайде сега, направи се на заек!
Петното си изтегляше дълги уши, които приличаха на крила и полетяваше като нощна пеперуда по страниците на тетрадката. Кацаше тук-там, скриваше ту една, ту друга буква, а понякога и цяла дума.
Зарко си представяше, че химикалката му е сак за ловене на пеперуди, опитваше се да хване с него петното и го гонеше от първия до последния лист на тетрадката.
Един ден госпожица Учителкова не се стърпя, надникна в тетрадката на Зарко и каза:
- Я да видя с какво толкова се забавляваш ти!
Хитрото петно веднага престана да се мести насам-натам и застана във форма на сандвич.
- Зарко! - извика изумена учителката. - За какво служи твоята тетрадка? Да пишеш или да си увиваш сандвичите?
Учениците от класа се разсмяха толкова силно, че стъклата на прозорците зазвънтяха.
Зарко почервеня от срам и страшно се ядоса на целия клас.
- Не се ядосвай! - успокои го петното. - Ей сега ще изпратя една космическа радиограма до моите братя в космоса: „Елате тук! Има чудесни условия за живот!” и ще видиш как всичките чистички бели тетрадки на тия прилежни малчугани ще се изпъстрят с най-различни петна. Тогава никой няма да ти се смее, а твоята тетрадка ще е за пример, защото АЗ съм се заселил в нея!
Петното се изпъчи гордо, разля се надълго като доволна локвичка от химикалка и започна да предава своята микро-мини-радиограма.
Зарко огледа победоносно класа. Сега ще видят те! Нека само петното да изпрати своята космограма!
Чистичките тетрадки на съучениците му си стояха върху чиновете нищо неподозиращи и отгръщаха листовете си като крила на бели гълъби.
На чина до Зарко, Лили пишеше старателно. Зарко погледна тетрадката й и изведнъж му се стори, че бялата страница му се усмихва приветливо със своето ведро и чисто лице. Мигом Зарко си представи как едно космическо петно се лепва здравата за това красиво лице, цапа го, загрозява го, а то гледа нещастно и го моли отчаяно за помощ.
- Стой! - извика Зарко на петното. - Не изпращай никаква радиограма!
- Защо? - изгледа го учудено петното.
- Никой не трябва да идва тук! И ти си иди!
Петното толкова много се изненада от тези думи, че стана продълговато, продълговато, още по-продълговато и накрая съвсем продълговато.
- Иди си! - продължаваше да настоява Зарко. - Не разбра ли? И аз не те искам! Отлитай си в измисления космос и остави тетрадката ми чиста!
- Аха! - разбра най-после петното.
Толкова много се ядоса, че се изпари на мига. И изчезна завинаги.