НЕЩО ХУБАВО И ЗА ТЕБ

Станимир Димитров

НЕЩО ХУБАВО И ЗА ТЕБ

Когато онзи студ ни опари
по върховете на пръстите…
ти беше обута с ония смешни гумени ботуши
Премръзвахме,
прегръщахме се
беше лудост…
по заскрежените ръце
изписвахме картини
и триехме лицата си…
в блед спомен за отминалите зими

Никога не написах края на приказката

los palabras de amor

сега когато гумените ботуши са стъклени пантофки
а бедрата ти утеха за ръцете на принцовете
искам да направя нещо за теб
Ще ти кажа, че те обичах
ще ти кажа, че в спомените ми си светла,
светла като лампа
като фар…
опашка на светулка -
впит в утробата ти пясък…
ще продължа напред
и ще те пренеса през времето
във календарните му облачни парфюми
ще залича присъствието,
болката,
страха..

Излекувах се…

Искам да направя нещо за теб…

Ще накарам светът да узнае, че ни е имало.

А ти помогни -
прегърни стъклената си пантофка,
целуни сребристата вата на облаците,
дирижирай на вятъра
„танц по прозорци”
И стой далече, за да те запомня
чиста…


ЦИГУЛКА ЗА ГОСПОД

            в памет на Виктор Пасков

Дядо Георги,
ще ми разкажеш ли за музиката,
онази дето плаха се е свила -
самотна…
в спукания джоб на нищетата,
в окаяното схлупено мазе,
мълчаща в недовършени цигулки…
Тя още чука с пръсти по дървото
а то пък и говори за Любов…
И, дядо Георги, чуваш ли,?!
ЦАР ВИКТОР ТИ ГОВОРИ!
Цар Виктор вече е при тебе на небето
и слуша музика от твоята
Д`Аморе -
цигулката, направена за Господ,
виола за любов…
А ние пак сме бедни,
дядо Георги,
и все така не можем да си обясним
защо ти беше толкоз лесно да обичаш,
защо бюфетите лакирани са грозни,
защо небето над Германия е мръсно,
а стълбите къде ни водят,
дядо Георги?
Дали жените ще престанат да са хищни,
прехласнати по твоята Д`Аморе на небето?
Дали ще се науча да обичам някой ден,
когато ме посрещнеш горе…
Кажи за музиката, дядо Георги…
И Господ слуша ли… Д`Аморе?