АФОРИЗМИ

Валентин Лукиянов

превод: Литературен свят

***

Афоризмът е форма на справедливостта, парадоксът - справедливост на формата.

***

Всяко заключение е предлог за окончателна точка.

***

Мъжът за жената е загадка, а жената за мъжа - тайна.

***

Бойте се от бездарните, които носят дарове.

***

Глупакът не може да промени своето мнение, защото то е чуждо.

***

Изяждат винаги против желанието.

***

Един от нас си ти, но и вторият от нас си ти.

***

Безезичните намират общ език.

***

Кажи ми кой съм и ще ти кажа кой си ти.

***

Сивото е по-близо до тъмното, отколкото до светлото.

***

Зад всеки герой стои автор.

***

С растежа на човечеството грешките се разрастват до размера на Вселена.

***

Науката не търпи беззакония.

***

Няма нищо по-възможно от невероятното.

***

Те искат да ядат, а аз - да бъда.

***

Удоволствието лишава човека от щастие.

***

Търпение - надеждата на безнадеждните.

***

Който се смее последен, е глупак.

***

Звездите се стремят една към друга.

***

Метрото - египетските пирамиди отвътре.

***

Който не е способен на нищо, е способен на всичко.

***

Вселената - това е безкрайно малкото, разтворено в безкрайно голямото.

***

Най-смешните страни са и най-слабите.

***

Мисълта върви напред, безумието го следва по петите.

***

Родното небе за твореца е по-скъпо от седмото.

***

Не заемай чуждото място - ще вземат твоето.

***

И на руски може да се пише с йероглифи.

***

Всички пътища водят към ритъма.

***

Общият сбор на бездарията е равен на нула.

***

Страната не е дърво: тя ще разцъфти, ще цъфти и… ще процъфтява.

***

Щастието не се усмихва на хумористите.

***

Рискът е всенародно дело.

***

По-добре по-малко, отколкото никога.

***

Роденият да живее - не може да съществува.

***

Вечно е не времето, а съвременността.

***

Каквото при таланта е средство, при посредствеността е цел.

***

Всичко няма дори във Вселената.