Георги Мирчев

***
Добра е сутринта, в която има
и длан човешка, и сърдечна дума,
спокойствие, вода, която мина
през мойта глътка,
светлина и шума.

Защо, когато нещо натежава
и мисълта в заблуди се заплита,
полето пак убежище ни дава -
какви сме, що сме, не ни пита.

Не сме ли спрели много на открито,
та ни намери скитащия вятър.
Минутите, от бързане убити,
политаха безсилни на земята,

Където са телата ни допрени
в трева, която сили няма вече
дори да се изправи на колене
и да посрещне идващата вечер.

***
Такова тайнство е гората с дъха на дъбова жарава!
И няма ехо, звук и говор, ни клонче, нито звук да шава.

А в ниското по хребет тъмен пълзи спокойствие безлюдно
и бързаме да стигнем двама гората празна с цвят тютюнев.

Ти каза - най-обичам есен, земята вързана за корен,
последната въздишка дето оставя непресъхващ спомен…

А днес ти чуваш ли земята как дъх е спряла преди скока
от нищото и тишината във песента на птица, в сока

на стръкчето, стаило връхче под листи ръждиви и гнили,
под меката и топла ласка на всичко преходно и мило…

ЧУВСТВО

Вървете по пътя си, зли ветрове, пакост никому не правете,
не блъскайте моята порта, моя дом отминете.
Колко много пространства безлюдни стоят пред нозете ви…
Не трошете тревите, радостта от сърцето ми не гонете.
За добро е създаден човек и за прошка,
за жътва ръцете, очите за шир необятна.
Надникни в оня двор със цветя и пране, и любов,
с детска щедрост ще те срещне сърцето ми,
разтвори само длани и нека през тях изтече тоя сок,
който в нас е дошъл от земята ни древна.

МИСЛИ МОИ

Осъмнах пак далече, по пътища познати
препускат мислите ми, от никой незапрени.
На крачка е от тука разгърната земята
със изворите бели, с ливадите зелени,

където светлината от върховете слиза
и мравките събират прахосаното жито.
Изгрява твоя поглед, в изпраната ми риза
денят ще се изниже, от никого непипнат.

И хляба ще разчупи една ръка, която
да се прекръсти може, със нежност да погали
челото уморено и в селското ни лято
да напои конете, живота да запали.

И вие, мисли мои, ще кацнете най-после
до песента на птица, до поглед на момиче.
А вятъра навярно отново ще ви носи
и подир вас, спасено, едно сърце ще тича.