СРОДНИ ДУШИ

Росица Ангелова

Вярвам в шепота -
този таен съюзник
за близост.
Вярвам в устни,
които стотици години мълчат.
Не вървиш срещу мен,
с теб пристъпваме в себе си
истински.
Затова съизмерен
по скорост у нас е светът.
Затова е раним -
молекула от нерви и писъци
и понякога само -
въздишка и допир, и връх.
Изповядва ни вятърът
в тихи, внезапни молитви -
плах акорд на душа
сред сподавен космически дъх.
Подаряваш ми път -
милостиво небе за възглавница.
През очите на облака
се катерим за глътка добро.
Чуваш всичките мисли,
които споделям с безкрайното
и разтворена в него
от теб се изпълвам с живот.