Кришянис Юриевич Баронс (31.10.1835, Струтелска волост, Латвия, - 8.3.1923, Рига), латвийски фолклорист, писател, общественик и педагог. Основоположник на латвийската фолклористика. Като млад учи математика и астрономия в Дерптския (сега Тартуски) университет. Посвещава живота си на изучаването на културата на своята родина. Събирач на латвийски народни песни в продължение на 45 г., фактически редактор на първия прогресивен латвийски вестник «Петербургас авизес» («Peterburgas Avizes», 1862-1865). Заедно с Ю. Алунан и К. Валдемар ръководи т. нар. движение на младолатвийците. Пише разкази, стихове, сатирични фейлетони (диалога «Пецис и Ецис» и др.). През 1867 г. пристига в Москва. Подготвя «Латвийски народни песни» (т. 1- 6, 1894-1915) - забележителен паметник на латвийското народно творчество и монументална картина на народния живот. Благодарение на дългогодишните му усилия латвийските народни песни - дайни - се запазват за поколенията. Самият Баронс латвийците още приживе почтително наричали Баща на дайните, а поетът Райнис го назовава Скъп баща. «На основата на «Латвийските дайни» е можела да възникне и е възникнала латвийската филология» - подчертава латвийският езиковед Янис Ендзелин (1873-1961), голям специалист по балтийските езици, учен със световно име. От «Латвийските дайни» черпят цели поколения художници и представители на различните видове изкуства - литература, живопис, музика, театър. «Латвийски дайни» излизат през 1922 г. (ІІ изд.) и през 1980 г.

Публикации:

За Кришянис Баронс:

КРИШЯНИС БАРОНС РАБОТИЛ НАД ДАЙНИТЕ В РУСИЯ/ брой 43 септември 2012