Низами

превод: Найден Вълчев

Пребиваване на Бахрам в жълтия дворец
Разказ на дъщерята на падишаха от втория пояс на земята

589 От изгрева, когато в утрината тиха
ровини и долини вън се позлатиха,
590 под слънцето небесно появи се там
и слънцето, което бе сред нас. Бахрам.
591 Като Джамшид със златна чаша, със корона,
искряща като слънцето под небосклона,
592 пое към жълтия уют добрия шах
в смеха на другите да влее своя смях.
593 Нощта, когато над двореца се надвеси,
за влюбените двойки сянка и завеса,
594 поиска от стопанката във този час
да му попее със чудесния си глас.
595 Отвърна тя: - Ако не ти се подчинява
един човек, живеещ в твоята държава,
596 владетелят на Рум, на Чин и на Тораз -
той няма право да живее между нас.

Падишахът, продавач на робини

597 И почна византийката във свойта песен:
- Живееше в Иран, във град един чудесен
598 чудесен шах. Бе хубав като пролетта
с усмивката си озаряваше света,
599 но в хороскопа си прочел бе, че бедите
и злото в дните му ще дойдат от жените.
600 И за да бъдат те от него настрана,
добрият мъдър шах не бе си взел жена.
601 Така, по царски, както си му и прилича,
живееше си той в двореца, но самичък.
602 Реши обаче, някога на този праг
ще трябва и стопанка да се спре, все пак.
603 И купи няколко пленителни робини.
Но ни една не задържа, че без да мине
604 дори и седмица, и всякоя от тях
представяше си май, че тя е вече шах
605 надигаше като наперена царица
глава, ламтеше за елмази и жълтици…
606 Живееше в двореца шахски и една
старица - гърбава и много зла жена.
607 Пред всякоя робиня, купена от шаха,
тя почваше да бъбри и да ръкомаха,
608 да я нарича “господарката на Рум”,
“красавицата на Тораз, но все наум
609 със подла мисълчица. Има ги такива -
носа си врат и дето бива, и не бива,
610 на вид невинни и добри като деца,
но мамещи дома и женските сърца.
————–
611 Стараеше се шахът, ала не излезе
добра къщовница от ни една от тези,
612 които той превеждаше през своя праг,
обличаше ги, но… продаваше ги пак,
613 че и до тях се чувстваше все тъй самотен
и нелюбим, и неразбран, и сам в живота.
614 И то се знае, че зловонната мълва
търговец на робини в миг го назова.
615 От много все такива опити накрая
уни добрият хубав шах и се отчая,
616 додето друг един търговец се яви
и заразказва му разпалено какви
617 прекрасни същества отнейде си довел е,
все черни във очите, а в лицата бели
618 и всякоя от тях огрявала света,
възбуждала любов, разпалвала кръвта.
619 Една от тях, звездичка утринна, му казвал,
със устни от корал е и със пълна пазва,
620 робиня не, ами богиня и звезда,
но никой досега не бил изтръгвал “да”
621 от устните на тази превъзходна фея.
Ако я видел, щял да ахне той от нея.
622 Поискал да я види шахът и след ден
робините са във двореца позлатен.
623 И вярно - всяка е луна, легенда, птица.
А споменатата - не птица, а царица.
624 Препатилият шах: - Без тайни, без лъжи,
какъв е, рече, нравът й ми разкажи.
625 На нея спра ли се - ще повиша цената.
Китаецът, човек почтен във занаята
626 му отговори: - Според мене, без цена
е тази сладкоустна фея и жена,
627 ала един порок все ничия я прави:
не дава на мъжете да я притежават.
628 Виж сам - очарование и красота,
и стан изящен, и пленителна уста,
629 но който въведеше я във свойта къща,
на сутринта го гледам - вече ми я връща.
630 Това със нея се получи неведнъж,
измъчвала до смърт решилия се мъж.
631 А някой, щом заставел я - като фурия
посягала към ножа, за да се убие.
632 Съветът мой е - не насочвай се натам.
Не бързай, изборът е толкова голям.
633 Която да поискаш, начаса я вземай,
подарък ти я давам, пращай я в харема.
634 Към ни една от другите добрият шах
не прояви обаче никакъв ищах
635 и само тази, обрисуваната вече,
събуди в него трепет и копнеж сърдечен.
636 За хубост - ясно, щедър бил е Господ Бог,
обаче да я купи…с този й порок…
637 И въпреки това животът пак показа
как може чувството да срине ум и разум.
638 За сребробедрени се плаща със сребро.
Така и шахът със сърцето си добро,
639 със куп пари я купи и с това затвори
въпроса за сплетни, интриги и раздори.
640 Прислуга, господарка и на шах жена -
това робинята веднага осъзна,
641 че вече неин дълг е, но и нейно право
и мека по душа, ала по нрав корава,
642 веднага щом затвори спалните врати,
усърдно къщата започна да върти.
643 И всичко вършеше с умение и обич
от ранна ранина, та до среднощна доба.
644 За шаха тя бе кипарис, бе светлина,
за себе си - безшумна сянка и жена.
645 Ала дойде старицата и зазлослови,
закърши пръсти стари, а с брътвежи нови
646 тръстичката започна да тресе. Но тя
плесница само дето й не завъртя
647 и шахът пипна коренчето на злината
за “господарката на Рум” и тъй нататък,
648 и просветляха небесата още щом
изгони той старицата от своя дом,
649 от нежност се опи като от старо вино
и се превърна в роб на своята робиня.
650 Усещаше, че тя е хитра в любовта,
но сам възпираше пожара на кръвта,
651 додето в нощ една и двамата сразени
от пристъпа на страстите несподелени
652 се хвърлиха един към друг. Готов бе той
да я прониже сладко със кинжала свой
653 да впръсне пръски огън в живата вода.
И каза с вътрешна душевна свобода:
654 - О, ти, която си по-хубава от всички,
и кипарисът е пред тебе една тревичка,
655 и от луна по лунна си, и си балсам -
един въпрос, прекрасна, днес ще ти задам:
656 от твоя отговор зависи мойта участ
дали ще изкласи. От него ще науча
657 дали ще люшне ръст, подобно твоя стан.
И в свойта изповед поде за Сюлейман:
658 …Седели те с Белгис под тези шест планети
и тъжно мислили за свойта рожба клета.
659 Че имали едничък син и той бил хром.
В ръце и във нозе. И рекла шепнешком
660 Белгис: - Кажи ми ти, о, пратенико Божи,
когато здрави сме и двамата и можем
661 да ходим по земята и под свода син,
защо е неподвижен милият ни син?
662 Каква бе тази неговата страшна болест?
И как да я лекуваме? И със какво ли?
663 Когато Джебраил при тебе дойде - ти
подробно разкажи му и го изпрати
—————-
664 и небесата да разпита и узнае
лекът какъв да бъде, болката каква е…
665 Запомнил всичко Сюлейман, на своя мил
приятел го разказал, тръгнал Джебраил
666 и ето го, след няколкото дена иде
поклон на Сюлейман да стори, да го види,
667 за болното да му разкаже съвестта
от всемогъщия Създател на света.
668 Лекарствата са, казал, две неща и двете
от най-почитаните. Та ги запомнете.
669 когато седнете - съпруга и съпруг -
нещата да обсъждате един със друг,
670 единствено със истината си служете.
И може би ще излекувате детето.
671 - Ела, извикал Сюлейман, дошла Белгис,
той Джебраиловия разказ низ по низ
672 повторил и, зарадвала се тя, че няма
да свърши с тях династията им голяма
673 и рекла: - Питай ме от трона си висок,
ще отговарям като пред самия Бог.
674 И казал той, светилото на светлината:
кажи ми, която радваш ми душата,
675 ти пожелавала ли си и други мъж?
Кажи пред своя шах - и силен, и могъщ.
676 А пък Белгис: - О, повелителю прекрасен,
дано очи теб лоши те не урочасат!
677 Ти млад и силен си и твоят светъл трон
е най-могъщият под този небосклон.
678 Какъвто хубав си, тъй хубаво и галиш.
И ангел си, и твойте пиршества едва ли
679 би ги повторил някой друг на този свят.
Но въпреки че пърхаш още като ат -
680 когато срещна някой интересен момък,
помисляла съм си понякога …Горко ми!
681 Когато чуло болното дете това,
обърнало със страх към майка си глава
682 и рекло: - Мамо, виж, ръцете ми са здрави,
от мойта болест аз съм се полуизбавил!
683 Белгис щастлива го погалила с ръка
и сляпа от надежда, казала така:
684 - Кажи ми, вожде мой, на дивове и феи,
мъдрец над мъдрите и първи чародеец,
685 дано това душата ти не оскърби,
дано с ключа си то отключи три съдби -
686 усещал ли си някога под този свод,
че замечтаваш и за някой чужд имот?
688 Пророкът, този вярващ мъж, й се усмихнал:
- Това, което имам аз, го няма никой.
689 Богатство, слава, царство, сила, власт -
от рибата, та до луната - все съм аз.
690 И въпреки, че толкова неща владея,
при мен ли дойде някой, все едно от де е,
691 засмян го срещам и с престорено лице
поглеждам в миг какво ми носи във ръце.
692 Така завършил свойта изповед пророка.
Добрата му жена въздъхнала дълбоко,
693 а като чуло болното дете това,
обърнало със страх към татко си глава
694 и рекло: - Татко, виж - нозете ми са здрави,
мен твойта мъдрост ме от болестта избави!
695 - Щом истината е успявала така
и неподвижния да вдигне на крака,
696 защо и ние не опитаме щастливо
стрелата да отправим към самия дивеч?
697 Кажи ми, нежност моя, на кръвта ми зов,
защо така изстина твоята любов?
698 Защо угасна твойта нежност и от нея
защо се ти лиши? И кой от теб отне я?
699 - Във нашия нещастен род, отвърна тя,
жените са венчани, мили, за смъртта.
700 Когато някоя рече да се не спира
и легне с мъж - при раждането си умира.
701 Изпитано е. Всички знаем го у нас.
Така ли да напусна този свят и аз?
702 Не вярвай на плътта - викът й е лъжовен.
Не яж меда, когато смесен е с отрова.
703 Това е тайника на моята душа.
Отворено е. Влез. Или те достраша?
704 Сега и ти могъл би безпределно искрен
да бъдеш с мен. А аз от много време искам
705 да знам защо ли само за броени дни
си се насищал ти на своите жени?
706 Красиви са били, а си ги пъдел бързо.
Защо към никоя от тях не се привърза?
707 - Защо? Защото просто никоя от тях
към мене не изпитваше любов. Видях,
708 че са на себе си робини, че отвън са
добри и хубави, и светли като слънце,
709 а са отвътре - тъмна тъмнина. В деня,
във който доведях ги да ги настаня,
710 те свикваха с удобството и със леглото,
забравяха, че трябва и да се работи,
711 не можеха да преценят ни ръста свой,
ни хубавия ред за труд и за покой.
712 Към хляба топъл, към трапезата на шаха,
не се пристъпва, драга, само със стомаха,
713 а и със малко ум. Но простата жена
превръща всяко нещо в корист и цена.
714 Тя сламка е и вятърът я носи нея
натам, надето той задуха и завее.
715 Пендара види ли, надуши ли пари,
ще се подложи на нищожество дори.
716 Подобно гроздето - незряла е зелена,
а пък презряла - черна и опозорена.
717 Мъжът е горд със непорочната жена,
тъй както и нощта със златната луна.
718 А в моите жени не виждах друго нищо,
освен тела красиви и душички нищи.
719 Оказва се, че само ти и само ти
си ключа сребърен за моите врати
720 и нищо, че аз спя до теб като несретник,
без теб не бих могъл да дишам миг насетне.
721 И още нежни думи шахът промълвил,
ала и те не й подействаха, уви,
722 и свойта мъка мъкнеше си той на рамо,
подобно тежка планина от тежък камък.
723 Старицата, която от онези дни
изчезна от света със своите сплетни,
724 отнейде бе узнала за скръбта на шаха
и пак се разфуча, и пак заръкомаха:
725 - Сега е за магия! И като река
при дивовете диви ще я отвлека,
726 та ничий лък да не изстрелва вече
стрела по моя гърбав гръб. И както рече
727 така и го направи. Викна шаха млад
на тайна среща и сред въглени и чад
728 му зареди: щом искаш да обяздиш конче,
а хвърля то седлото ти - ти вихрогонче
729 едно обяздено пред него оседлай,
пред него го на два-три пъти поласкай
730 и то ще се смири и под седлото твое.
Това ездачите са знаели какво е
731 и правели го с лудите жребци. И той
се сподоби с една красавица от сой,
732 която бе изпечена във занаята
и му подсказваше сто начина в играта
733 и той, прегръщайки любимата жена,
и втората не изостави настрана.
734 Макар че ревността стрелата си показа,
жената наранена нищичко не каза,
735 държеше къщата във ред, бе все на крак,
защото знаеше - робиня е все пак.
736 Но се досети за гърбушката позната:
о, тя е пъхнала във печката главнята!
737 И в нощ една издебна време - насаме
да поговори с шаха. Каза му: - Не сме
738 се лъгали със теб, Хосроу правосъден.
На истината верни и докрай да бъдем!
739 Започва с ясно утро всеки божи ден,
завършва с нощ…Ала каква е тя за мен?
740 Ти, който с нрав на ангел царство управляваш,
ти, който се със чест и справедливост славиш -
741 защо по изгрев ми подаваш чаша с мед,
а вечер ми поднасяш гъба със оцет?
742 Ако приемем, че на мен си се наситил,
защо ме хвърляш на тигрицата в зъбите?
743 Мъжествен, нежен, мил, от подлости далеч,
не ме убивай със змия. Убий ме с меч!
744 Кажи ми кой ти даде тез съвети грозни
и сплита между двама ни такива козни?
745 Кълна се в Бога и във твоята душа:
това откриеш ли ми го - ще се реша!
—————–
746 Ключа на бисера ще хвърля зад тезгяха,
покорно ще изпълня волята на шаха.
747 Бе искрена, това бе клетва на честта.
И също искрен, пленникът на любовта
748 унесе се във дългия й нощен разказ,
без всякакви лъжи и всякакви окраски
749 разкри душата си в зори и й откри:
О, лунен лъч! Страстта към теб ме изгори!
750 Започнах да съзирам в черно всичко бяло,
закрея залиняло цялото ми тяло
751 и със магии и добри, и не добри
се взе гърбушката така да ме цери.
752 Запалих този огън, за да те нагрея -
игра изпитана и си послужих с нея,
753 защото исках те наяве и на сън:
ти бе в сърцето ми, но аз от твойто - вън!
754 Без огъня желязото не става ковко.
Водата стопля се на жар. Една уловка
755 да те постигна. И открила гола гръд
тя нежно даде му към лилията път.
756 Бе лилията малка във коприна нежна.
“Поганецът” отключи златното ковчеже,
757 а пък нали е жълт цветът на радостта -
потъна всичко в жълти багри и злата…
758 И византийката завърши своя разказ.
Бахрам я награди със нощната си ласка,
759 заслуша се в шума на старата липа
и мек, и нежен до бедрото й заспа.

ПОНЕДЕЛНИК

Пребиваване на Бахрам в зеления дворец
Разказ на дъщерята на падишаха от третия пояс на земята

760 Когато понеделникът дойде, луната
видя зелен чадър - а-ха до небесата
761 как вдигнал беше шахът и към него той
сега отиваше за ласки и покой.
762 Чадърът купола си вишнал бе нагоре,
отвсъде обграден със ширнати простори,
763 в които корените със безумен труд
покрили бяха всичко с нежен изумруд.
764 Звездите цъфнаха в небесната градина.
Уханно лъхна пролетната хладовина.
765 В зелени дрехи шахът - кипарис зелен -
прошепна: - Клонко пролетна, ела при мен,
766 ела ми разкажи… Очакващо и плахо,
покорната ханъма каза: - Идвам, шахо.
767 Молитвено погледна ниските звезди,
до него седна предано и зареди…

Разказ за Башар и неговото влюбване

768 И тъй - достоен и от всекиго почитан,
умерен в приказките, хубав за очите
769 живееше във Рум един добър човек -
сърдечен мъж и като топъл восък мек.
770 Когото да попиташ - всеки ще ти каже
какъв и откровен е той, и непродажен.
771 Дали защото бе добър за млад и стар,
наречен бе и с името добро Башар.
772 Вървеше той веднъж покрай една дъбрава,
бе пролетния път пред него прав и равен,
773 ала сърцето му неравно затуптя,
смути душата му, кръвта му закипя,
774 когато той видя под черно наметало
върви жена. Да, тя не беше го видяла,
775 когато вятърът, уж утринен и тих,
й грабна наметалото и в този миг
776 откри лицето и, тъй както се открива
от облак скритата луна. Бе тъй красива
777 жената ненадейна с черните коси,
че на Башар нозете млади подкоси,
778 че просто би могла на хиляди аскети
да провери ненарушим ли е обета
779 и с този вятър див, и по момчешки луд,
в сърцето на мъжете да вселява смут.
780 Като ужилен от оса Башар извика.
Тя чу гласа му трепетна и белолика,
781 пристегна покривалото и продължи.
Ако сгрешила е с това - да й тежи.
782 Да й тежи, че той във следната минута
видя как чезнеше внезапната кошута,
783 а да я гони, каза си, на мен това
не ми отива, и смирено призова
784 сърцето към търпение. Но мигар можеш
сърцето свое в миг такъв да уталожиш?
785 Желанието плътско иска си простор,
но без търпението води до позор.
786 Отричането от плътта е път намерен
като най-праведен за всеки правоверен
787 и най-достойното е за достоен мъж
да каже на нагона - спри и ме въздръж!
788 Добре е, след като това е сам изпитал,
да се помоли той във своята обител,
789 а Оня, който вижда в нашите души
и злото, и доброто - да го утеши.
790 Приготви се така Башар за път далечен,
пое на Мека към покоя вековечен,
791 пое по волята на мъдрия Пророк
душата си да причести при своя Бог,
792 от изкушенията демонски на тази
земя сърцето си спокойно да опази.
793 Моли се дълго, дълго би чело в прахта
и пак пое на път обратно в утринта.
794 Но този път със спътник някакъв случаен,
от който си изпати и се чак отчая,
795 че и каквото да речеше - оня все
в обратен дух ще се произнесе,
796 все казваше - това не е така, а инак,
и все оправяше морал, живот, поминък.
797 Башар умря от поучения безброй,
прекъсваше дърдоркото обаче той.
798 - А как се казва моят спътник, ще попитам,
та да му казвам… И го гледа във очите.
799 - Че как се казва. Казва се Башар. А ти
му казвай както щеш. И оня пак сумти
800 във своите злословия и забележки:
Башар? Падението на рода човешки!
801 А мойто - Малиха - е предводител, вожд
на бедните миряни в сляпата им нощ.
802 Постигнатото тук е плод на моя разум.
С познания за разрешеното белязан,
803 проникнал и в неразрешеното дори,
познавам аз поля, реки, моря, гори
804 със изначалната им същност и природа.
Познавам звездния пчелин на небосвода
805 макар да е недостижим. Отлично знам
отде опасност ще изникне и натам
806 обръщам се и в тъмнината поглед впивам,
защото с ум съм надарен и с предвидливост.
807 Аз мога в миг по пулса и по пикочта -
откривайки я - да премахна болестта.
808 Със еликсир превръщам камъка във бисер,
във злато глината в ръцете ми мени се
809 и разгадан за мен е всеки божи дар,
защото на магиите съм господар.
810 От мен, и да избродиш този свят безкраен,
не ще намериш ни по-учен, ни по-знаещ.
811 И наговори още сума ти неща,
учудващи Башар със свойта суета.
Пред тях в небето появи се облак черен
и Малиха като мъдрец ръце разпери:
813 - Защо е черен този, а пък оня бял?
Башар: - Защото Бог така ги е създал.
814 А Малиха: - Не, отговорът е неточен,
стрелата трябва право във целта да сочи.
815 Защото е от нещо изгоряло дим.
А белият е пара, рече несмутим
816 и продължи със свойте мъдрости дълбоки.
- А тази планина защо е по-висока?
817 - Ами защото тъй е рекъл Господ Бог -
да сме един по-нисък, друг пък по-висок.
818 - Наново си далеч от истината строга.
И не приписвай всяко нещо все на Бога.
819 Когато рукне тука пакостен порой -
онази, ниската, надолу смъква той,
820 а тази, дето е в небето извисена,
от дъжд и от порои хич не я е еня.
821 Башар не можеше да се не разкрещи:
- Бе стига с Повелителя се мери ти!
822 Омръзна ми с поуки, а да ти призная,
аз всичките от тебе по-добре ги зная.
823 И не мисли, че истината е това,
което е решила твоята глава.
—————-
824 Невиждащи отвъд всевечната завеса -
четем словата върху нея. Ала те са
825 превратни, може би загадъчни са те,
човек самичък нека да си ги чете,
826 че утре като се проникне и Оттатък,
самичък да си бъде съдник на душата.
827 Ако погрешно челият го заболи,
не ще му е виновен никой друг, нали?
828 Пази и ти високото дърво от хули,
не давам аз на никой глупчо да го брули.
829 Башар добре бе тези думички подбрал,
но празнодумецът бе все такъв нахал,
830 въртеше го все тъй в кръга си омагьосан
и с дни не промени се нищо ни на косъм.
831 Безводната пустиня беше прах и зной,
безсънието биеше ги с бича свой,
832 те боси шляпаха в напечената пепел
и бяха вече глухи, бяха вече слепи,
833 когато пред зелено, кичесто дърво
най-сетне спряха като че пред божество.
834 Тревата бе под него трепкаща коприна,
очите оживяха, оня зной отмина
835 и те видяха в сенчестата резеда
широката уста на делва със вода.
836 Огромна бе и бе до гърлото в земята.
Водата в нея трепкаше на светлината
837 и рече пак досадникът: - А за какво,
кажи, е закопана под това дърво?
838 Защо сред тази прашна пустош безпределна
с вода догоре пълна тук е тази делва?
839 - Защото благороден някакъв човек
е сторил благородство, каза бързорек
840 Башар. Едни го правят - други ще го купят.
Добрият мъж я е вкопал да я не счупят.
841 Изсмя се Малиха: - Грешиш и този път!
И все погрешно твойте мисли ще текат.
842 Бил сторил благородство някой. И ще носи
вода на гръб. От де? Безсмислени въпроси.
843 Това е, драги ми приятелю, гюме.
Ловците се притулват тук и насаме
844 очакват дивеча. Да дойде, за да пие.
А те, естествено пък, за да го убият.
845 Когато на кози, на зебри и сърни
от сухите тревища им засолени
846 и ожаднеят във изгарящото пладне,
неподозиращи, че могат ги нападна,
847 отправят се към делвата. И изведнъж
стрели към тях политат като съскащ дъжд.
848 Ах, откривателю на тайните магични -
отвърна му Башар. - Не сме еднакви всички.
849 В ума ни е така, така ни е в кръвта -
по начини различни съдим за света.
850 Недей за другия все лошо да говориш,
защото лошо свършват ей такива хора.
851 От колко дни на път под жежкото небе
най-сетне при вода сме! Сладък хлябът бе,
852 че всяка глътка - в теб разливаща прохлада -
е цяр за болния и дар за всеки жаден.
853 - Привърши ли, извика Малиха: - Стани
и отдръпни се тука по-встрани,
854 да мога аз, приятел, някак да пристъпя,
че рекох в делвата да се и поизкъпя.
855 Потънали сме целите във прах и пот.
Изкъпя ли се - ще настъпи друг живот.
856 Ще тръгна пак, но първо с камък ще разбия
гърлището, за да не идва тук да пие
857 и да загива дивечът. Така ще го спася.
- Недей, - отвърна му Башар, с печал в гласа.
858 Не замърсявай чистата вода, която
ни утоли. Не плюе никой във водата
859 на кладенец, от който току-що е пил!
Нали и друг ще дойде тук и гръб превил,
860 над него ще се наведе във зной и жега.
За нас помисли, но помисли ли за него?
861 С какво обаче някой би могъл да спре
човек, решил до всичко да се добере?
862 С какви слова могъл би да го убеждава,
когато във кръвта си е такъв злонравен?
863 И ето го, сви дрехите си на вързоп,
наведе се над бляскащия кръг и - хоп!-
864 цамбурна в делвата… която се оказа…
уста на кладенец! Самичък се наказа
865 нещастникът злочест. Бе ловък като кърт,
бори се дълго, но…не се спаси от смърт.
866 И някъде към дъното потъна, скри се.
Башар стоеше ням, объркан и сащисан
867 и от яда си, и от своите сълзи.
- Удави се. Но той сега ще зарази
868 с трупа си кладенеца! Искаше със камък
да чупи делвата, а като вълча яма
869 тя глътна го и си навярно отмъсти
на злите помисли за злия край. А ти,
870 злословецо… И ето, че се белна вече
удавникът. Башар със мъка го извлече
871 от кладенеца и с душевна лекота
предаде го отвъд дървото на пръстта.
872 погреба го и там, до гроба му, каза:
- Къде остана шилото на твоя разум?
873 Нали се хвалеше, че бил си предвидлив,
че виждал си опасностите като див
874 и чародей. Че бъдещето си предричал
със ум дълбок и с проницателност магична.
875 Нали бе много знаещ, бе мъдрец голям -
как тъй във тази клопка се напъха сам?
876 Различни думи казахме си за водата.
И кой бе прав? И де е истината свята?
877 И в нашите попътни мисли за света
дали поне допряхме се до същността?
878 Решат ли небесата в свойта шир безкрайна
да скрият нещо - то ще си остане тайна.
879 Неблагодарен бе на този свят красив
и мъртъв си. Аз бях и ето, че съм жив.
880 Ти каза, че това било капан за дивеч,
а сам се клопна в него. И е справедливо.
881 Аз виждам тука благородство, не лъжа
и затова сега без теб ще продължа.
882 Премислил всичкото това, Башар си рече:
Каквото стана - стана. И ще тръгвам вече,
883 ала вързопа с дрехите му - как, не знам -
на някого от близките му да предам…
884 Развързал го на сянката, от уплах зина:
чалмата му е от египетска коприна,
885 кесията му тежка тука си стои
и в нея той брои, брои и преброи
886 хиляда златни, все египетски монети.
Какво си имал и какво смъртта отне ти!
887 Повеля е и всичко аз ще отнеса
на твойте близки, ала те кои ли са?
888 И де ли са? И минал сума път пустинен,
пристигна той накрай в града старинен,
889 показваше чалмата, за да разбере
дали ще може да се някак добере
890 до нишка някаква. И ето, че накрая
човек от жителите местни разпозна я
891 и каза: - Дръж по тази улица, натам,
зад седмата й порта е дворец голям -
892 почукай, знам, това е неговата къща.
Познавам го. Чалмата му познавам също.
893 Башар с нещата чужди стигна мълчешком
пред портата на този пречудесен дом,
894 почука и вратата тежка му отвори
жена. - Какво те води тук? - му заговори.
895 - Нещата нося аз на мой един акран,
стопанката му търся, като сетна дан
896 да й ги дам… Поканиха го. От килима
Башар я гледаше как скрито кима,
897 как казва му: - Подробности ми разкажи
как стана тъй. Но без измами, без лъжи.
898 Кажи ми всичко. И Башар правдиво, бавно
разказа за пътуването им безславно,
899 за всичко станало и свърши със това:
той спи сега под камъни и под трева,
900 той мъртъв е и те са негова обител,
а ти си жива. Но така е със жените.
901 Домашното огнище нека те теши.
Това е участта на нашите души.
902 Измит трупа му сам предадох на земята
и сам сега на теб предавам му нещата.
903 И сложил пред нозете й вързоп, пари,
отдъхна си, на Господа благодари.
904 Бе проницателна жената непозната,
проникна тя до дъно на Башар в душата
905 и рече му: - Ей ти, човеко добронрав,
сред всички нас най-честен, най-добър, най-прав,
906 благословен родът ти нека бъде вечно!
И твоето лице - открито и сърдечно.
907 Не съм видяла аз сред нас във този век
да се постъпва тъй със непознат човек.
908 Познавам нрава аз на бедния покойник
от тебе по-добре. И двойно, че и тройно.
909 За мен, за другите, за всички ни наред
животът му бе вероломство или гнет.
910 Бе дракон той за синагогата невярна,
но и за другите бе зла змия коварна.
911 Във тъжните ми дни под негово крило
не съм видяла нищо друго освен зло.
912 Но Господ щом ме е спасил от тази милост,
дано и от скръбта си да съм се спасила.
913 “Не споменавай мъртвите, освен с добро” -
ръжда не хващат тези думи от сребро,
914 да ги почитаме и да ги тачим също
и ние с теб, стопанино на мойта къща:
915 след всичко чуто те избирам за съпруг.
Ела и влез със свойто благородство тук,
916 аз имам толкова богатства и все още
могла бих да разбудя глухите си нощи…
917 Ако те тази моя дума не смути
и повелител мой решиш да бъдеш ти -
918 ела, богатствата ми са неизброими,
а и харесваш ли ме, честно покажи ми.
919 Изрекла тези думи дръзки, но добри,
тя дръзко и лицето си добро откри
920 и грейна прелестната бенка, от която
Башар примря от възхищение в душата,
921 когато тази фея в черно в утринта
видя за миг и я загуби от света.
922 И ето го, че в тази среща ненадейна
и при така внезапната идея нейна
923 подобно роб помилван - в миг загуби свяст.
Стопанката разтича се и той завчас
924 от благовонията се съвзе, погледна
към нея със усмивка искрена и бледна
925 и рече: - Моята възхита отсега
не почва. Тя топи сърцето ми в тъга
926 от утрото, над уличката пролетна изгряло,
когато вятър грабна твойто покривало,
927 когато те видях и тъй се удивих,
ала да те догоня - не, не се реших.
928 Спокойствието тихо бурно ме напусна,
засели се в кръвта ми непознато чувство,
929 с което ти пред мен бе всеки божи ден,
но тайна бе това, мой стон несподелен.
930 И съкрушен от него, аз отидох в Мека
и дълго молих се и стана ми по-леко
931 и виж, че чул ме е от трона си висок,
щом сбъдва моите копнежи Господ Бог.
932 Не ме превиха изкушенията земни
да сторя грях и скритом чуждото да взема
933 и затова Творецът мъдър на света
ме награждава днес със сбъдната мечта.
934 Повярва му жената хубава, разбрала
как лумва любовта и като луда хала,
935 и двамата събраха се един до друг
по божия закон - съпруга и съпруг.
936 Така Башар спаси от Юда красотата
и сред небето облачно откри Луната.
937 А тя бе райска хурия по стан и тен,
уши й той чудесни дрехи в цвят зелен,
938 отиваше й, пък и най-достоен беше
за кипарисче като нея. Че е грешен
939 цветът на златото. Цветът зелен е знак
на кълна пролетен, на пролетния злак,
940 на ангелите божи и с отсянка мека
успокоява той душата на човека.
941 Цветът зелен е в посеви, в треви, в листа,
във всичко свежо. И е цвят на младостта.
942 С това и свърши тя щастливия си разказ.
Бахрам я награди със нощната си ласка,
943 заслуша се в шума на старата липа
и мек, и нежен до бедрото й заспа.